Florans group: На чаша Чай в „Епохи” 1871

На чаша Чай в Къща за гости „Епохи” 1871 с г-н Качамаков (Пламен).

Бих искал да съм първия, който отразява това събитие: да на пишa нещо за една отминала епоха, която е съхранена от теб и пренесена в друга, без да се прекъсва нишката по комшийски.

„Никой не знае „къде е Лясковец“ сякаш! Много се правят, че са от Велико Търново само и само да не споменат, че са от Лясковец. Срам ли ги е, не знам, но ми е малко смешно.“

1.Нека да започна с първия ми въпрос към г-н Качамаков. В Рубриката, която „създадох“ в мислите си, малко преди да прекрача прага на къщата за гости. В момента сме пред прекрасната каминка, която все още не е „набрала скорост“, но пък чаят е изключителен, защото е направен от хубави хора, за хубави хора. И уютът е изключителен и благ. Имам няколко въпроса към създателя на „епохалната къща“, която е сътворил и сега е време да му ги задам. Ако не е тайна, би ли ни разказал, за да чуем (прочетем, видим) твоята история, с която си подплатил своят път до тук? От къде тръгна цялата твоя концепция за тази епохална къща за гости (твои и на градът, както и околността ни)?

„Първо да се представя. Казвам се Пламен Качамаков и съм от Лясковец. А относно идеята ми за къщата, е че винаги където и да съм ходил по света до сега, много са ми правили впечатления такива неща и много съм им се възхищавал какво имат италианците, какво имат испанците, какво немците което е запазено, как е съхранено до наши дни и по какъв начин е представено. А ние имаме прекалено много неща в нашата държава и в частност тук, в Лясковец, защото той е пълен с 200 годишни къщи. Хвалят някакво си с.Арбанаси, и там може да има 5 стари къщи, всичко друго е ново строителство с външен облик, като старинно от едно време, за да „изглежда“ автентично. Пак ще повторя, че в Лясковец има много къщи на 200 години, но те са добре маскирани под балатуми, шпертплати, гипсокартони и до ден днешен им избиват от къщите тези стари дървени дограми с веждите, за да сложат някакви си пластмаси, с които смаляват прозореца и светлината като цяло, която би трябвало да влиза в помещението на къщата. Окепазяват си къщите, да бъда по-точен. Представи си, че на всички тези къщи, които са замаскирани, им се предаде някакъв подобен облик! Швейцария в Лясковец! Вярно е, че е свързано с някаква инвестиция, но ако къщата ти е дом и ти от време навреме „чокваш“ по нея, нищо няма да ти пречи да стигнеш и до самия ѝ край. Едно време е имало такава мода да измазват камъка с вар или нещо друго и да чертаят, имитирайки тухлички в стената, омазани с блажна боя. Но нищо не пречи под основната греда, която е под къщата, да изкъртиш мазилката и да си фугираш камъка. От там нататък да не говорим, че можеш да си „я белнеш“/варосаш с една кофа фасаген, която струва 5лв. И къщата придобива, повярвай ми, съвсем друг вид! Нищо общо. Ами тя цялата ни главна улица в Лясковец е пълна с такива къщи. Да не кажа всички, но са много добре замаскирани от „тертипа“ на хората, за съжаление.“

2.Дали според теб това е умишлено направено или защото не проявяват творчество(нямат такова), или не им се занимава или ги мързи?

„От всичко по-малко, взети заедно. От незнание, от безхаберие, от липса на въображение, немърливост, от не желание... всичко! Защото много хора се оправдават с това, че са бедни. И въпреки, че е вярно, че са трудни времената, това по никакъв начин не ги освобождава/оправдава хората, че не би трябвало да си измиташ тротоара пред вкъщи, не изриват снега(през зимата в къщите и от пред-тротоарното пространство), че не изчистват тревата, не се перат, не си готвят и т.н. Разни ей такива неща... При желание може да се постигне много. А къде им „отива“ желанието и мотивацията на хората, това вече не знам! Ето тук по нашата улица има много хора, които си поддържат къщите и дворовете и са спретнати, красиви и плодовити. Това ми беше като първия основен-двигателен мотив. Да взема някоя къща и да направя нещо от нея, което го има на запад, да остане, да се реализира тук, не там. Като недвижима собственост, не къща на колела. Някой вече „се изказаха“, че съм си бил „направил“ къща, но аз не съм я направил за мен. Мен може да ме няма един ден, но къщата ще остане тук. Тя ще остане на улицата, на махалата, на града, ако щеш. Имам снимки, как изглеждаше тази улица, която води към къщата преди да я създам, а сега изглежда по съвсем друг начин. Аз ще я оставя на Лясковец един ден. Сега може да съм ѝ стопанин, но това сега е по-скоро отговорност, отколкото с нещо, с което да се тупам в гърдите. Защото това е свързано със свободното ми време, със здравето ми, с финансите ми (всичко отива тук, не някъде другаде)“.

„Дали може да се каже, че си иконом на „Епохи” 1871 в момента?“

„Да, може, защото аз съм икономът. Но не иконом на нещо, което е като музей, защото тя е жива. А музеят го нареждаш, слагат някакви въженца с цел да „ограничат“ досега до това, което излагаш на показ, само за гледане. Докато тук се използва почти всичко. Не исках да е музей, защото там няма дух. Лишен е от живот. Едно нещо има дух, когато можеш да му се насладиш, докато спиш, да го ползваш като отсядаш в него, да попиеш от атмосферата му и т.н. Аз не исках такава атмосфера на музей.“

„Ще те върна на част от първия ми въпрос, че малко обичаме да разводняваме, понеже са ни пълноводни реките и са буйни при това. Поради буйната ни младост най-вероятно. След като придоби поглед, какво има по света, какво ти даде това, с което отключи мотива ти, за да оставиш нещо тук, след себе си?“

„Аз първо съм от Лясковец и не го крия. Второ, ако не го оставя тук в България - Лясковец, къде другаде да го оставя? На всички много им харесва в чужбина, и много ласково се изказват, че там е много хубаво, обаче: то е станало хубаво, защото някой го е направил с ръцете си и мозъка. То не е станало ей така от само себе си. Имам една приятелка, която е обикаляла и живяла в много развити държави по света, която казва нещо интересно. А на въпросната приятелка баща ѝ бил два мандата кмет на селото от където е. Навсякъде е наистина много хубаво, но в Швейцария не го чувствам свое, защото аз и семейството ми нямаме никакъв принос това място да е толкова красиво. То е хубаво за тях и те се гордеят с това. Обаче татко беше два мандата кмет на нашето село, от което съм и там имаме принос. Поправи църквата, поправи училището, поправи чешмата на мегдана и паметника. Аз като се разхождам там направо настръхвам. И знам, че това го е направил татко. Това е приноса на моят род за това село. И така. Ние нямаме принос, че в Америка е красиво, че в Швейцария е приказно, може да имаме принос тук, ако нещо направим. Но имаме принос, че тук не е добре!“

„Кофти принос имаме, наистина!“

„То от нас зависи да го изменим. Нищо не е перманентно и завинаги. Това е въпрос на личен избор и какво искаме ние да правим като хора и като общество. И понеже и на мен ми се иска да направя нещо хубаво, което да го има и след мен, го направих. Втория момент беше, че къщата е комшийска и на една ръка разстояние. Тя не е в двора и имаме комшулук (врата в оградата, като малка протка; едно време са ги прави с цел да не обикалят излишно улиците, а и ние в Лясковец имаме различни следи, каквато е на Васил Левски, за внезапно изнасяне на човек, ако го преследват). Когато бях малък този комшулук беше отворен над 25 години, аз го зазидах след това, защото гледах зайци и точно там си бях направил зайцевъдна ферма „Труд“. Ставаше течение точно на това място и ми умираха зайците. За това се принудих да го зазидам. Но ето сега една прекрасна възможност да го отзидам и да го има отново. Тогава се сетих, че е хубаво аз да си стана комшия сам на себе си с това, което направих, отколкото... други. Понеже всякакви хора купуват къщи и не желая наблизо да имам такива, каквито не бих искал за комшии. Пък и е хубаво да кажа, че дори по някога сам да се скарам със себе си, по-лесно се оправям, от колкото с чужди хора.

И другия момент беше, когато дойдох да гледам къщата тук живееше една баба „лека и пръст“. Викнах на вратата, тя ме пусна и аз влязох, въпреки, че имаме комшулук, аз си минах този път през вратата. Някак по-официално през главната порта. Попитах я на колко години е къщата, а тя само ми показа табелата на вратата – 1871г., което мен много ме впечатли и се замислих, че къщата е на 145 г. А, да се сещаш, че през тази година 1871г. Левски и Ботев са били живи. Както знаем, че Левски е пребивавал в Лясковския манастир, а тогава сме били и под турско робство. Айфеловата кула не е била построена, Кока Кола не е била измислена още, представи си тази къща колко епохи е преживяла. Къщата е построена през турско, преживяла е освобождението ни от тях, преживяла е комунизма, демокрацията, прехода, та чак до наши дни. Няколко други епохи, които отминаха, но оставиха своя отпечатък. Оттам идва и името на тази къща „Епохи” 1871, защото е устояла на всичките епохи, през които ние хората не сме. Един мой приятел и той харесва такъв род къщи и емоциите с тях, и докато течеше реставрацията, дойде и ми каза: браво, че съм я взел. Тогава му казах, че за мое съжаление се наложи да променя някои неща от пристройката. Основната къща не съм „я пипал“, но някои неща все пак трябваше да бъдат пригодени за живеене в днешни дни. Но той ме поправи, че не е така. И продължи: цялата да я събориш и само камъка на външното стъпало да оставиш, което е вход на къщата, пак има памет тази къща. Напомни ми, че тази къща може да е видяла много сватби, погребения, възходи и падения на ползвателите ѝ. Интересното е, че тя е била родова къща на един хаджия – човекът, който я е построил. Оттам тя е била на Огнян Пенчовски ‘53 набор – с баща ми са приятели. Той беше първия гост, който дойде да отседне в къщата. Пенсиониран полковник от Шумен, който много се разчувства, много плака и беше много задушевна обстановката покрай него. Върна се в спомените си и разказа много неща. Дори ми донесе снимки от едно време на къщата, аз съм ги публикувал във facebook страницата на къщата. Преди те да продадат къщата на тези, от които аз я купих. Разказа за баба си, дядо си и други, които е познавал и помнел. И най-интересното е, че си избра втора стая с негова лична история, която помни и днес. Стаята с ангелчето. Аз нямам номерация на стаите, защото не ми харесват. А той си избра тази стая, защото в същата, когато бил малък, баба му, му е четяла приказки. Голям сантимент за него, както и сълзи. Много сълзи... Много неща помнят къщите и тази ще остане тук, за да запомни още.“

3.Може ли да се каже, че оставянето на автентичния пространствен вид на къщата, показва, че ти не обичаш нещата да са претрупани и прашни в старите скринове и ракли. А дали създаваш нови спомени за тази епоха?

„Те архивите са си тук. В камъните, във водата, във въздуха. Нали казват, че една капка вода има повече памет от каквото и да е друго, конструирано от човекът. Книгите рядко ще ги прочетат, ако беше записвана на хартия, но живата история, всеки би я попил на момента, защото е автентична и пречупва нечии усещания. Един обръща внимание на едно, друг на друго. Нека всеки да е автор на своята си книга и впечатления, когато бъде гост на къщата, за да остави своя отпечатък в спомена за тази епоха.“

4.Другия автентичен въпрос, който искам да те попитам, понеже ми направи впечатление, когато погледнах набързо тук-там, че имаш нещо общо със сумелиерството? Защото ние сме винарски град (макар и останал в историята на хартия, като такъв). Но няма да задълбавам сега в алкохолните изпарения, които са погубили тази традиция от онази отминала епоха!

„Харесвам много темата за виното и всичко свързано с него. Аз не смея да се назова нищо друго, освен любител, защото, за да се нарече човек сумелиер, човек трябва да има много познания. Тук не става въпрос да ти е хубаво само да пиеш! Това е много тънък занаят, свързан с много познания, четене и работата на всички наши сетива, които трябва да бъдат тренирани много време. А тренирането не става чрез „пиене“. Събирам си вина и имам колекционни такива от различни южни държави, като Испания, но нека да не забравяме и за хубавите български вина. Аз лично много рядко пия какъвто и да било алкохол, но колекционирам. Само понякога си доставям удоволствие в една чаша вино. Завръща ме в спомена, от къде идва виното, което пия... Но не съм сумелиер де, да поясня. Имам, колекционирам, но нямам тази тяхна висота и сетива за да се нарека такъв, защото това е велика професия/хоби, на която би трябвало да посветиш живота си. От една изпита чаша не става!“

Съгласен съм, но и това е същото като твоята идея, от където си тръгнал, как съчка по съчка, греда по греда, камък по камък си стигнал до тук.

„Да, точно така. Без труд нищо не става. Както казва Нешка Робева: „Труд на халос не отива“. Енергията, която съм хвърлил тук тя не се губи никъде. И във връзка с това много хора ми подмятат, че къщата ми е излязла много скъпа! Даже ми докара дископатия на 10 и 11-ти прешлен. Наболяваше ме наскоро гърба и отидох на лекар да си направя една снимка. Тогава майка ме пита, от какво ли може да „я хвана“ тази дископатия. А аз и казах, че десетки камиони с камъни съм прехвърлил за тук, а да не споменавам другите неща, колко са много. За да се вижда това сега, много пепел и пот вдигнах и хвърлих. Цялото ми семейство сме вложили много личен труд тук, за да мога да кажа, сега, че е пипнато и преобразено с любов. Тук е мястото да кажа, че къщата вече носи „отпечатък“ на нашата епоха. За самата реставрация не винаги се получаваше, както на мен ми се искаше да бъде, защото в процеса на работа, аз исках едно конкретно нещо да стане така, както на мен ми харесва да е, но поради некомпетентността на майсторите и т.н. не се получаваше. Въпреки че бях казал как да бъде, когато се върнах да видя, беше коренно различно от онова, което бях поръчал да се направи. Окепазено беше това, което исках. Например тази врата на мазата, бях помолил майсторите да я минат с една телена четка, за да падне, това което ще пада, за да може да си я лакирам. Добре де, но единия проявил „инициативност“ и с ъглошлайфа с една едра шкурка ги беше накалвал, дъските. Което наруши жилките на дървото, понеже беше на 150 години врата... Но май на тях им беше все тая. Не мислеха като мен и отначало толкова ме хвана яд, после си дадох сметка, че това пък ще е „отпечатък“ от нашата епоха. Кадърна, некъдърна работа, това е положението. Да се знае, че такива са били майсторите в нашата епоха и така са се случвали нещата. Както влюбените си издълбават по дърветата (В-Н-Л - Вечна, Неразделна, Любов), това е техния отпечатък и тяхното влюбено послание за идните дни в тяхната епоха. Това са елементи, които аз си ги знам и за външните хора може нищо да не значат.“

5.Това може да е рано, което ще кажа относно наследството с „две праскови и две череши“ , което човек трябва да остави, но въпреки това да не забравяме, че сме на по 36 години с теб и времето си лети. Можем ли да кажем, че това е част от твоето наследство, което мислиш да оставиш в твоята епоха, след себе си?

„Аз нямам друг избор. Няма да мога да го взема със себе си където и да отида. То ще остане, ако се стопанисва и ако се доразвие. Смятам, че съчетах доста умело 1871г. с 2015г. И това нещо, ако се пази във времето и да му е писано да бъде и пребъде, то ще го бъде. И доста добре мисля, ще завръща хората в тези епохи, през които е минала къщата. Ако има, кой да му се радва, ако няма катаклизми да го разрушат, то е тук. Щом цели 150 години е стояло, може и няколко пъти по толкова да пребъде.“

6.Има ли какво да кажеш за факта, че твоята епохална къща се намира точно в подножието на лясковския символ на града - манастира Св.Св.“Петър и Павел“, който е кацнал на една древна пирамида с отрязан връх и пази градът от какво ли не? А относно факта, че вътре в тази пирамида е опасана, както обикновено с тунели от Лясковец, до Велико Търново, а защо не и повече!

„Само мога да гадая, за това. Не съм запознат. Но пък за това си прав, че когато излезеш в двора на къщата се открива точно срещу теб една величествена картина, която е жива гледка. Натурален природен тапет. Особено пролетта, когато тръгне всичко да се разпука и събужда в природата е изключителна гледка. Въздуха е изключителен и свеж.“

7.Какво би казал за тези китайски фенери, с които си окачил тук помещението, което някога е било маза, в което сме сега? Малко приличат и на кошерин за пчели.

„Аз не знам до колко са китайски, но ми се искаше „да избягам“ от стандартните и скучни неща при аранжировката на къщата, защото на мен не ми харесва онова, което ние смятаме за „битово“. Всеки се опита да ми дава акъл какво да сложа, като колела от каруци и т.н., все неща, които се разминават от моя замисъл. Към онзи момент ми се видяха нещо интересно и направо ги взех, за да са част от моята епоха. Въпреки че всичко може да търпи промени в движение.“

8.Колкото и тривиален да ми е въпроса: струваше ли си всичко това, което си сътворил, като време, енергия, ресурси, мисли, чувства, нерви и т.н.?

„За мен определено, да. Защото лично аз съм удовлетворен и се радвам. Направих нещо, което първо да се харесва на мен, но вече виждам, че се харесва и на хората, които идват, само да го видят или да отседнат в него. Радвам се, дори че са приятно изненадани. Това е едно тихо признание от хората за добре свършената работа по къщата. Тук има от всичко по много и за това има и сантиментална стойност в тоя отрязък от епохалното наследство. Аз не си се представям по друг начин, освен с това, което вече видя, а и хората тепърва ще виждат и ползват. Вечерно време, когато си легна, съм удовлетворен от свършеното и всичко друго е излишно казано. Запълни ми една голяма празнота, която ако не беше станала, сега щеше да зее една дупка в мен, която само аз щях да си я знам. А така сега и хората ще знаят, че я има. Не се виждам в крайностите, само да харча или само да спестявам.“

9.Може ли да се каже, че този комшулук, който е съществувал някога между двете къщи, сега би го използвал да идваш и да си почиваш когато имаш нужда? Можеш ли да „избягаш“ от вас, за да дойдеш тук?“

„Може, да, защото те освен, че са два съседни двора, са и две различни епохи. Онази къща е 50 години по-млада от тази, и е с европейска архитектура. Тогава прадядо ми е ходил по Румъния, Франция и проектите са от тамошна посока. Съвсем друг тертип е, друга фасада, европейски стил от 1900 година. Тук се потапяме в турско, а там в по-новата ни история.“

10. Нашия разговор малко заприлича на като че ли сме „стъпили“ на няколко континента едновременно. Освен, че сме в България - Лясковец, ти си докарал повече мусони, които са те вдъхновили от другите държави, и не си забравил да оползотвориш и онези малки дреболийки, които са ти завещали с къщата!

„Да, така е. И аз също доста дреболийки съм си събирал. Много от нещата, които имам и съм ги намирал дори по битаците на някаква ниска цена, но за мен са важни детайли от големия план, който имах тогава, а сега имам и къща, и дреболийки. Обърнал съм им внимание и съм им вдъхнал живот тук, както вече си забелязал.“

Сега е момента да кажеш къде се намира това място и какво би казал на хората, които ще се запознаят с твоя труд и биха искали да посетят „Епохи” 1871, след като прочетат материала ми?

„Лясковец 5140, Младост 7, това е една малка отбивчица на старата улица „Никола Козлев“, където се намира Къщата за гости „Епохи” 1871. На мен ми се ще с тази моя идея, превърнала се в страст, да заразя повече хора. Защото колкото повече дойдат или видят, могат и те да се вдъхновят да направят нещо такова и да се огледат за наследствени къщи. Просто това е една идея, едно друго виждане за оползотворяване на времето. Това е хубаво хоби според мен. Мястото е пригодено за живеене, за събиране, за празнуване, за престой, за почивка и откъсване с цел разнообразяване на живота на всеки човек. Защо не стимул за покоряване на нови върхове.“

Това, което направихме с теб е част от моят подарък към теб, защото първо се впечатлих от снимките в страницата ти, след това на живо като я видях, колко е величествена и изпипана в детайли. Опитах се да издебна най-подходящия момент, за да сме свободни и двамата, за да пием по чай и да поговорим в тази епохална къща, докато отразя материала си чрез диктофона. Обичам да съм първи, който ще отрази това събитие и да даде такава гласност. Пожелавам ти едно много дълго горене на камината, по-малко нерви, свързани с поддръжката, както на камината така и на къщата, съответно и на живота ти, на фамилията ти. Да имаш стимул да пъхаш повече дърва, за да топлиш не само къщата, а и сърцата на хората с това, което си направил.

„Благодаря, за което. Ти наистина си първия, който прави това за мен. Ние живеем в общество и всеки е хубаво да има своя принос, кой с каквото може. И това е моят принос. Ако им харесва и мога да ги заразя с тази моя страст, това ще е чудесно. Да се оглеждат повече хората и да се помъчат да направят нещо. Защото то остава, имаме потенциал но трябва да работим в тази посока и да го развиваме. Не всичко е пари, по-скоро е мерак. Понеже тук е по-голям обекта, защото е къща за гости и ако беше дом, нямаше да има 8 бани, а щеше да има само две, примерно. Можеш да успееш, но ти трябва визия, за да знаеш, какво искаш да направиш. За сега съм заразил един комшия, който има прекрасна стара къща и тя е „леко замаскирана“, но започна да я открива и се радвам, че правим един ансамбъл в махалата на такива красиви къщи. Моят труд помага на хората да се пренесат в друг свят. Виж какъв сняг заваля навън в момента.“

Ще ни върви на сняг и на красиви моменти. Благодаря ти за отделеното задушевно време и до нови срещи...

22.01.2016г. Христо от Лясковец-Христов