Децата трябва да бъдат учени “как” да мислят, а не
“какво” да мислят!
 |
| С водещия на "След закуска" - Мирослав Дечев |
Днес е 15-ти септември, денят в който учебната
година започва за децата, както и за техните родители и учители... Но аз няма
да „залитам“ по това... бих се спрял само на нещичко, което коментирах днес в
телевизията в предаването „След закуска“ – а именно: "Четирите сезона на
Първия учебен ден".
Хубава и сладка е еуфорията, по първия учебен
ден, която наподобява и сценична треска, защото всичко е ново и почти никой не
иска да се разделя с безделничеството си на дете и да го замени с тежка чанта с
разни сложни неща за запомняне. Но също така еуфорията на прекрачването на
прага на училището, съвпада с двата „будни сезона“ пролет и лято, но в мигът
когато вратите се затворят от вътрешната страна и започне „процесът“ се
настаняват „трайните сезони“ есен и зима. Защо го допускат тези хора. А и кой
им го позволява?
Как е възможно буквално в детската градина и предучилищна
подготовка да насърчават децата да мечтаят цветно, а когато влязат в първи клас,
ти показват най-нагло, че това са глупости. Защо осакатяват така творческия
процес и го заменят с логическия... Да, понеже преподавателите са представители
на левия сектор на мозъка(е слава Богу не всички, което е все по-добре), и
подценяват дясната страна, която е необятна. От как изучавам това за което говоря
тук съм възмутен, на тая прашасала система на образование, и съответно бих и
опонирал твърдо. Но няма нужда да го правя видимо. Има и други начини. В мигът
когато детето „влезе“ през прага на училището то става „грижа“ на държавата да
го изучи. Но както какъв иска... да го калибрира, в повечето случаи като някакъв
бачкатор с ниско платена работа за къшейче хляб за да може да бъде послушен. За това казват, че всички „са
равни“, но това не е вярно и си личи в поредния парад на суетата.
Неприятно ми е да заявя, че както първия учебен
ден на децата, така и всеки първи ден на член от някое семейство се е превърнал
в „панаир“ на суетата. Кой, как е „наконтен“, кой как е парфюмиран, с каква
скъпа кола е дошъл да докара детето си или да демонстрира гръмкост и липса на уважение
спрямо “равните“. И тоя цирк компенсира нещо си... Сякаш
това е техен празник, а не на децата им... И тук някъде започва този омагьосан
кръг в който всички се въртят от десетилетия.
И ако децата нямат хоби, нямат стремежи, нямат
някакви ясно изразени творчески заложби и никой не ги води при странични
треньори или преподаватели, то тогава те си остават „средно статистически“
деца, да не кажа посредствени. Това е много опасна заигравка с житейския път на
човешкия род. Още от малки им подаряват „бананови кори“... Вярно е всеки би се оправдал, че няма вина за
това, че този процес се предава така от поколение на поколение и много пъти съм
чувал в къщи приказките: „аз нямам и ти няма да имаш“. Но, който иска намира
начин. А който не иска винаги намира оправдания. И после си скуби косата за
това, че може би е можел, но не е опитал да промени нещичко. Повечето родители
твърде бързо се уморяват да се ръчкат сами да искат от себе си малко повече, и
след това с примера си в къщи да предават нататък по родословната верига. Няма,
как родителите ти да спортуват на стадиона, в гората, да практикуват йога, да
се срещат с прекрасни и жизнени хора (умишлено не споменавам положителните хора,
че ми омръзнаха), да рисуват, да свирят, да пеят, да правят различни неща и
това да не се попива от децата им. Най-малкото, е че с тази култура те живеят
от как са създадени и виждат...запомнят!
Е, аз съм едно „малко“ изключение. В моя род
никой не спортува, никой не ходи с километри, никой не прави йога, не медитира,
не правят масажи вече две десетилетия, не създават натурални продукти и още
много други неща... и тук е мигът да кажа: бях трудно дете. Бавно възприемах, а
още по-трудно произнасях възприетото. Бавно „загрявах“... но пък видях „след
много време“, че имам съмишленици и не съм някакво изключение. Много от
великите умове в Света са се родили така и процесите им са били забавени, като
жив стимул за да ги събудят и да ги развият. А на тези, които им е дадено се оказва,
че го пропиляват с лекота... отделно системата те подхлъзва бавно, елегантно и
честно.
Малък и джобен съвет като за край: „Живи и будни сте били
до днес(15.09.2015г), а от утре започва консервирането ви-пазете се!“
