...малките неща макар и дефектни са ефектни!
Може да съм пропуснал много покани за
"партита", срещи, интервюта, снимки но това е защото ми е било винаги
странно това внимание, когато някой иска 'да те види'. Когато някой има интерес
да оглежда хората, да ги "класифицира" и да си ги подрежда в собствени
класации мен ме няма в тоя филм. Тези неща вече не приковават вниманието ми,
както и телевизията и вестниците. Но от как други неща 'ме грабнаха' от тогава
всичко стана различно. Предпочитам да "съм изостанал" от светските
клюки и новости, от колкото да се намразя, че някой ми 'смучи' от времето и го
губи, а на среща има само бяло вино и някакви хапки (то са си живи трохи). От
как разбрах, че това е най-ценния ресурс на Планетата ни, а след него е
Информацията(знанието) и чак след това са шибаните Пари. Тогава какво се
напъвате бе хора...Защо толкова много си губите времето 'в правене на нищо' и
после къде ви бяга....
Няма нищо по-хубаво от това да си винаги на правилното място, в
правилното време, когато трябва да си там. Нищо повече или по-малко! Защото
вярно битува едно неписано послание от публиката: те не биха ти простили „ако
случайно“ вземеш, че „пробиеш“ тънката хлъзгава повърхност на известността и се
покажеш на по-голяма сцена от която да те види светът. И когато го направиш тия
хора дето се ‚мислят за повече“ от теб, трудно преглъщат успехът ти... дразнят
се, казвайки, че могат да го направят по-добре, да го изпеят по-добре, да го
изпипат както се казва, а когато им се отдаде този шанс се спичат като кал в
пещ, преди да излезе. Вцепеняват се от
страх и не биха си помислили да водят повече толкова щедър живот на празни
приказки.
За това дами и господа, не ви моля, а просто ви информирам: Ако обичате,
когато се сметнете за нещо повече от мен или от когото и да било, се опитайте
да преживеете този факт сами и мълчаливо, без да ме занимавате с вашите
коментари или изблици. Нямам време нито за тях, нито за вас. Не търся
одобрение, както и не се вълнувам от вашата критика. Всъщност не се вълнувам от
нищо свързано с това. Не се вземам много на сериозно, така, че следвайте
примера ми и се забавлявайте, ако все още можете, до преди да „презреете“
губейки се в бустана!
P.S.: Все по-добре стават нещата при мен, а при вас,
как е!!!
