Когато човек „се центрира“, не се
разваля небето, няма гръмотевици или не бият камбани, но пък става друго.
Намираш себе си в друга светлина. Това е част от себето ти , което може би за
първи път срещаш. Вярно изглежда, че трябва да изчетеш доста работа като обем
теоретична информация, но пък на практика са само няколко лесни стъпки.
Разбираемо е, че на човек му е
„вменено“, че няма на къде повече да се развива, защото това е опасно за хората
около него или за света. Но това е манипулация. Както му е предоставен един
модел на измолване, чрез просешка молитва сякаш човек не е на върха на
хранителната верига, а е най-отдолу, като просяк. Но всичко казано до тук е
продиктувано от лявата страна на мозъка и ограничаващата му перспектива. Но
само дясната половина на мозъка ни е връзката с творческата съзидателна
реалност. А уповаването на дясната половина ни отваря портала за „Другата
Страна“- невидимата страна от където идва всичко.
Прекаления ни поглед към
материалния свят ни е довело до едно образувание, което е насочено само към
материалната му част. За жалост всяко следващо поколение слиза все по дълбоко в
дебрите на материалното, и заличава следите към всичко което интуицията
подсказва, без да се налага човек да се потруди, да практикува, като се поддава
на течението, което носи всички в една посока. И без друго пътят ни е осеян с
пътепоказатели, които понякога ни отнемат два пъти повече време да се отърсим
от тях, след като веднъж сме ги затвърдили. И колкото повече „се забъркваме“ с
този физически свят, толкова по-малко използваме дясната половина на мозъка
си(като спираме творческия процес), а разчитаме на лявата страна, която е
логична и мисли в место нас. Проследих
много пъти в медитация, живота си назад до детството си, и пресях, че никъде
няма ни най-малка следа някой “да
ми е ангажирал”
вниманието с творческа насоченост, и по-специално дясната съзидателна половина
на мозъка ми. За това, когато излязоха влеченията ми към рисуване, изучване на
масажите, предхождащи влеченията ми към бойните изкуства, след това писането на
книги и говоренето, презентирането, а от 5-6 години насам и създаване на натурални
продукти, се усетих, че „нещо не наред“. Е, 20-сет години в търсене, намиране? Не е ли много болезнено да
разбереш, че това е скрита материя, умишлено забулена в разни догми. От люлката
до гроба сме „пързулнати“ „без право“ да
осъзнаем, връзката, която можем да изградим в „ореховата ядка“, която
носим като стандартно оборудване по
рождение. Заангажират ни времето и вниманието с разни реклами и други неща,
като ни отклоняват от възможността да прекараме повече време с опознаване на
себето-си, от колкото взирането в монитора на нечия чужда и безлична „продукция“.
И от там нямаме достъп до Другата Страна. Но това нещо се промени през последните
60-70г. благодарение на Силва Метод.
И въпреки това няма фанфари,
никакви камбани в тази чест. Нещата се случват тих, кротко, дори безмълвно. И
дори когато се практикуват, се усеща само едно забавено дишане. Методът е една
комплексна програма, която цели да се отпуснат и тялото и умът едновременно, и
след като веднъж са понижени мозъчните вълни
се постигат много положителни резултати. Много хора не знаят, но един от
ключовете ни с Вселенския Разум е дясната страна на нашия мозък, който не
използваме достатъчно-дори на моменти никак.
„Където съществува проблем-твори решения. Където има аномалия-твори
нормално състояние. Където има конфликт-твори хармония.“
Всеки докоснал се до метода
установява, че практикуването му води до будност на ума, а не отсъствието му. И
то не на кой да е ум, а на нашия. Имаме толкова много работа за да синхронизираме и двете камери на мозъка си, както и да се
научим повече да се наслаждаваме на най-доброто от двете страни на двата свята.
Другата Страна е тук, но не може да бъде видяна. Тя е едно безпространствено
място, от където са създадени времето и пространството. Това е съзидателното
поле. Не можем да идем там, но пък можем да се настроим чрез двете си орехови
полукълба в черепната ни кутия.
Както казах имаме работа,
въпреки, че мнозина се чувстват сами, безработни, не в състояние да създават,
да творят собствения си живот... както и да мечтаят. Училището ти е помогнало
лишавайки те от това скъпоценно явление. Но, много неща са поправими. Както е
хубаво да знам, че простите действия от наша страна, имат силата да
предизвикват впечатляващи резултати. Нека не се лишаваме от този дар в този
живот. Като се научим да отпускаме тялото си, заедно с това ще се научим да
отпускаме и умът си. Когато направим така, че и двете ни полукълба да са
активни, тогава умът ни може да се програмира съзнателно с определена цел.
Ние не сме сами тук на планетата
Земя, и не е честно да не знаем(все
още), че сме свързани всички тук, като скачени съдове. А колкото повече осъзнаваме
връзката си с природата на човекът в нас, ще я използваме, като преимущество. Много малко пъти съм получавал истински
похвали за нещо през тези 35-36 години, за което буквално съм свършил. Но тази
се случи днес (01.09.2015г.) когато завърших още едно преПРОГРАМиране на нещата
в живота ми за период от 60-сет дни(веднъж 40 дни и веднъж 20-сет дни).
„Поздравления! Вече изградихте връзката. Сега сте готови да получавате
помощ от Другата Страна за себе си и за своя свят... Заслужено потупване по
рамото; сега вече разполагате с едно невидимо, но много мощно средство за
подкрепа и е време да го ползвате всеки ден!“
Ето такива поздрави буквално
променят и осмислят живота ми. Щастлив негов потребител съм, защото съм един от
хората осланящ се на интуицията си или инстинкта си. Много често съм чувал, че
нея я оприличават на Божествено вдъхновение. Какво значение има, как се наимéнова
едно и също нещо. Щастлив съм, че благодарение на него съм съ-ТВОРЕЦ и помагам
на съзидателния процес да се случва, а не му се противопоставям. Както преди
време леля Веска Ковачева от с.Джулюница ми каза, че е „само един работник в божията градина“, не разбирах много какво
точно ми казва с тези слова. Но днес след толкова години разбирам, защото
преПРОГРАМирането е програма която изживях се случи като инструкция за съ-ръботниците
в Неговата градина. Когато ние Му помагаме и Той ни помага.
Няма да скрия, че преди години
много пъти съм се „усещал“ като чужд човек сам на себе си, който следи света
само отвън... Наложи се все някой да подреди живота, талантите и красотата в
живота ми. Заради това се оказа, че аз трябва да поема тази чест. Постигайки
по-голяма толерантност към различията, ставам все по-добър с всеки изминал ден,
все по-хармонизиран за да съ-ТВОРЯвам живота си, и това което е прекрасно да го
УМНОжавам преСЪТВОРЯВАЙКИ го.
За да не се оливам и да не се
покапете докато четете, ще завърша с този прекрасен пасаж и един клип с
релаксация с моя глас: “Завършване на
Творението.Релаксация!“
...“Как започна тази промяна ли? Отговорът е много прост: започва с
вас. Като отпускате тялото си, „обездвижвате“ своя ум и изобразявате мислено
промените, които искате в живота си; когато дойдат тези подобрения, преживявате
една фина промяна в това отношение и поведението си. Очакването и вярата ви се
повишават, което ви прави щастливи, и търсите по-нататъшно подобрение.
Отпускате се, представяте си и отново идва подобрение. Очакване и вяра се
изкачват още едно стъпало нагоре.“...
(откъсче от книгата: Как да получите ПОМОЩ ОТ ДРУГАТА
СТРАНА-Силва Метод)
