Белег на автентичността.

Вече не съм онзи същият човек от преди 13-сет години, когато тръгнах да пиша. Забелязах, че всичко до което съм се докоснал ми е дало нещо и е оставило отпечатък в мен.  А аз без да разбера, най-вероятно съм оставил отпечатък във всяко произведение, което съм създал. Сега, като се замисля съм толкова променен от вътре, а дори не знам как е станало! „Как“(думата)отдавна съм забравил да я ползвам. Заменил съм я с „Какво още мога да направя, науча и създам?“

Днес 18.12.2013г. сме се събрали за първи път да отчетем създаването на

един толкова вълнуващ продукт-книга, а именно: Завръщането. Африка в моето сърце 2. За пръв път в моя живот си позволявам да поканя хора, за да се почерпим с торта(друго не желая да има) и разбит компот с пасатора във вид на натурален сок. Всичко е почти натурално и автентично. Когато бях беден автор(на финанси), в самото начало, не можех да си позволя листове хартия и химикалка, а сега мога да поканя дори хора от екипа си да седнем на една маса в къщата, в която живея, и е на 129 години(дядовата къща).

Дори искам да кажа, че тортата е изключителна и е правена от изключителен кулинар – жена. Жена, която е голям фен на книгите ми от поредицата "Африка в моето сърце" и вече ги има като за начало в електронен вариант под формата на подаръци от мен. Сега получи новата книга като подарък, а тя направи тази изключителна плодова торта за моя празник. Осъзнах, че съм много по-богат в този миг, когато мога да споделя този Ден с някого, не кой да е, а близки хора. Хора дали време и търпение, за да излезе нещо, с което сега можем да се гордеем всички ние, а защо не и цялото човечество.

Дълъг път извървях, за да стигна до тук-цели 13-сет години не съм се спирал, не съм вземал отпуск, защото си мислех, че е редно да не спирам, а да продължавам напред без да се озъртам дори. Днес сядам на масата с приятели и близки. Хиляди пъти съм падал духом, без да бъда подкрепян от никого. Стотици пъти съм бил обиждан, но аз не се предавам или отчайвам. Хиляди пъти са ми намирали грешки в текстовете-било словесни, граматични и правописни, но аз не им се сърдя, защото те са мои. Не съм се учил, за да пиша. Когато са ми преподавали не съм бил в часовете и не съм внимавал, защото не ми е било интересно. Сега обаче не се чувствам зле, че има и критика. (Ха, че какво да направя освен да си напазарувам широки боксерки и да си го преместя!) Аз съм това, което съм с всичките си грешки... а между другото благодарение на тях станах известен(хаха!) Не съжалявам за нищо. За това съм горд потребител на живота си и благодаря на приятелите, които останаха малко, но пък са прекрасни. Това е за вас: Искам да знаете едно от мен и то веднага: В моя свят - свят на писател-Творец няма случайни хора и случайности, защото не ги допускам. За мен всички вие сте Дар-ове!!!

Сега, когато сме се събрали на тази маса, за да отпразнуваме мига на радост,

можем да се поздравим за успеха на книгата и да поемем дълбоко въздух, вместо наздравица и да си благодарим един на друг. Защото много уроци научих с времето, които ме сломяваха, но не и да ме откажат да продължа. Никой не ми каза, че ще е лесно, но какво от това.

Тогава разбрах едно: Гладният стомах, празните джобове и разбитото сърце са най-добрите учители в живота ми!