Когато бях Беден автор и нямах
дори пари за лист и химикал(или молив),
се
възползвах от всеки такъв на пътя ми без да подбирам... някак апетита ми за писане беше Много
голям.
Към днешна дата няма(17.12.2013г.),
как да искам да се върне онова време в което нямам нищо. Единственото, което
съм си пожелал още в самото начало е да бъда жив и здрав за да засея онова,
което съм преценил, че може да се превърне в стойност след узряване и да даде
на човечеството онова от което имат нужда. И после да мога да обера класовете
на своя труд за да остана в историята на света, не само на България. Никога не
съм си мислил, че за да се появя на бял свят ще ми требва пазарен дял на
акулите. Ами като са толкова Тъпи тия
„акули“, аз прецених, че мога да се придвижа много по-бързо по суша(т.е. да
слушам интуицията си и да пусна някой от книгите си свободно-нито аз ще „спечеля“
нито те ще се облажат от труда ми!!!). Това е интуитивна стратегия от типа: Дай за да си приет!
Дори
вчера когато правихме новогодишни играчки с цел за събиране на средства за да
подпомогнем бедните деца на Горна Оряховица от организацията в която съм член „С вяра в доброто“, чух как една жена
каза за мен. Аз знам за теб от много отдавна. Дори когато се представи като
Христо от Лясковец, когато влезе за първи път аз вече бях чела твои неща в нета
и много исках да се запознаем. Една моя приятелка ме насочи към твоите книги и
разсъждения, а сега те виждам на живо.
Много често чувам вече такива неща и някак ми е „усмихващо“
въпреки, че не това е целта на занятието ми... Самия устрем не искам да го
споделям за къде съм тръгнал, защото това касае мен и близките ми(до някаква
степен), но аз съм тук и творя... Обвиняват ме „хорица“ в нета, че съм бил
графоман(това е човек пишещ безцелно, буквално бълващ писаници за лично
удоволствие). Не, че толкова се вълнувам, какво говорят за мен хората, но
щом може да ми сложат и още един етикет
от хилядите това е добре... Останало е местенце и за тях да се закачат за
плочата и да дадат своя принос към тълпата. А дали съм Графоман или Грамофон ми
е все тая... Важното за мен е това, което правя, а какво е важно за другите за
мен не е важно...
Още когато започнах да вървя по
този писателски път знам, че няма да ми
е леко... ха, та това беше крива настройка. С времето промених своята настройката
и осъзнах, че не съм „специален“ но не съм обикновен. По скоро разбрах, че съм
упорит и вплел желание и страст в диханието си съм стигнал до фаза в която
повечето време от живота си съм се занимавал с писане и обособяване на
мирогледа ми. Много се радвам, че мога да споделя и друго. Мърка – жената която обичам знае, какво е да е близо до човек като мен.
Тя ме усеща, тръпне, подтиква и дори изтърпява изпепеляващата ми страст докато
се любим(18+). Това е изключително събитие... за това не бих искал да си
спомням за онова време в което нямах нищо – дори собствената си обич към самия
себе си.
Явно ъгъла на огледалото до
този момент в който съм се вглеждал не е бил моя ъгъл. Оказах се много повече
от това, което се опитваха да ми вменят околните. Ха сега да ви видя „другарки
и другари“!
Оказах се Христо от Лясковец...
потомък от рода на човечеството не на хорицата!
