Показват се публикациите с етикет Венцислав Евтимов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Венцислав Евтимов. Показване на всички публикации

"Хари Ом" - Учителю!


Едва 17-сет годишен (1997г.) – втори курс успях да се сдобия с тази синя книга, която „ми подсказаха“ да си я взема защото „можела“ да ми потрябва. Някак се вслушах „в думите“ му тогава - на един вече далечно познат. Събирах седем дена парите от закуски, защото тогава нашите не ми даваха повече от „1 лв.“ за закуска - понеже бях още ученик 2-ри курс. Помолих да ми я запазят и успях да я откупя със събраните 7 лв. Сега може да им е смешно на подрастващите (че някой някъде е събирал пари за някаква си книга и то от закуски - буквално), но това беше урок по целеполагане с леко изменение през годините. Вече не чакам „да ми дават“, а аз давам – пари, напълно свободно. Взех я, разгледах я, прочетох я, не разбрах нищо и я прибрах в библиотеката си. Горд бях, че я имах. Изключително кухо чувство за собственост имах тогава!!!

Едва след като излязох след 1 година от казармата 1999-2000г. започнах да „се вълнувам“ от Йога учението. А дори не знам, защо и как стана така, че започнах...

Да, започнах всеки ден да изпълнявам „Анти - стрес“ комплекса от въпросната синя
книга на Венцислав Евтимов. За няколко седмици я прочетох отново и отново и няма да крия, че всеки път откривах неща, които „някак си“ съм пропускал при десетките прочити, сякаш някой ги дописваше след всеки мой прочит (Странно но факт, както и  нямаше от къде да знаят тези, които „ме съдят“ само „по слуховете“ за мен, че са „умници“ и вярват сляпо на нечии чужди - излияния).

Може би аз узрявах или нещо друго се случваше с мен...кой знае! Започнах да правя йогийският пост – 24 часово гладуване с очистителен ефект с цел немислене за храна през това време. А и бях вегетарианец от 1994г. След това правех 4 пъти годишно „Санкха Праксалана“ 4 пъти в годината по съвет на Венцислав Евтимов, когато се сменят сезоните.Започнах с него кореспонденция с истински хартиени писма. Радвах се на всяко негово писмо когато го получавах в онези дни. Защото вече не получавам такива от никого. Просто няма от кого! След това започнах да „се уча да се концентрирам - ТРАТАКА“, медитирам и релаксирам. Всичко като по учебник, но без „гуру“. Не съм прескачал никаква фаза от книгата, а и Той ме предупреди да не го правя. Няма пряк път към щастието - ми казваше той, както и в йога няма пряк път към осъзнаването ни! (извадка от записките на дневниците ми). Не съм се лишавал от нищо, за да не отварям „кутията“ на Пандора... Но нещата се случваха!

Имаше момент когато исках „да помогна“ на едно комшийско дете с ДЦП и го извиках у дома да прави упражнения с мен. Понеже Евтимов ми бе споменал за негов комшия-писател с ДЦП, който бил много добре повлиян от Йога. Това ме вдъхнови и продължихме да „се упражняваме“... само след 6 месеца-постоянстване, една позната беше забелязала някаква особена мекота в походката на детето и ме попита дали продължаваме да практикуваме йога. Да, отговорих и аз... но малко след това „отбелязване“ се случи нещо жалко. Майката на момчето „се намеси“, извика в тях и „ме осъди“ обвинявайки ме, че съм сектант и съм пълнел главата на болното и дете с глупости „за оправяне“... Заболя ме от това и спрях „да пълня“ главата и сърцето му „с надежда“... от тогава не се занимавам с никого ако наистина не видя/усетя някакъв стремеж и воля. Дори не съжалявам за което!...

Все пак си кореспондирах с Велик човек докоснал се до нещо Велико и безценно каквато е Йога... Венцислав Евтимов-Маркизът бе прекрасен човек... близо 18-сет години общувах с него. Виждахме се в НСА, чувахме се по телефона, пишехме си, но той спря да ми отговаря през последните години, защото ми даваше отговорите по телефона. Така на 10.октомври всяка година му се обаждах (допълнително), за да му честитя рождения ден и да чуя неговата благословия „Хари Ом!“... Чувствах своята принадлежност към Йога, но странях от много афиширащи групи, правещи го показно. Дори за кратко 3-4 месеца „преподавах“ на деца в едно начално училище в Лясковец (Никола Козлев) няколко месеца като СИП. Защото исках да покажем на децата какво е ЙОГА! И защото все чувах оттук-оттам, че не се прави достатъчно за децата в Лясковец, а все трябва да ходят на страни в другите градове!!!  Но... другото е жалка история дори няма да я продължа в този текст. От тогава отклонявам всякакво предложение в тази посока! Практикувам сам. Нежелая да ме занимават и да търпя капризите на всекиго!... и всички. А и се навъдиха твърде много „разбиращи“ йога. Посетили няколко часа вече могат и разбират от упражненията, без да ОСЪЗнаят, че ЙОГА е Вътрешен съюз и начин на Живот, а не гимнастика или парадиране на по кафе! Но както и да Е!...


После през годините са ме питали не веднъж как съм успял да се съхраня и да не се побъркам практикувайки Йога, защото имало вече много такива „мръднали“ от много възвишени практики...дори „познавам“ някой от тях, водиха ги в лудници, натъпкаха ги с транквиланти и депресанти и какво постигнаха. Объркаха им пътя!!! Винаги им отговарям, че аз не прескачам стъпала и не се напъвам излишно да постигам каквито и да било „възвишени“ резултати... с които да изпъквам и привличам аудитория с тях. Не! Опазил ме Бог. И да,опазва ме виждайки, че се старая! Но видях, че само когато аз направя крачка напред получавам парче от знанието. Бездействайки нищо с нищо не ми се получава...

Няма да разтеглям локумите си тук относно Йога и моята практика, но преминах през Крия Йога на Бабаджи, през Бхакти йога и Йога на Щастието, както и Йога на Силата - ФИТНЕСът и Йога на Докосването – МАСАЖът, Йога на концентрацията - Тратака. Има моменти когато правя повече Асани или Медитация, или повече ПранаЯМА, или повече Релаксирам, но нямам ден без да не задействам частта си свързана с йога. Защото съм Му дал обещание, че ще продължа до края на дните си. Това е като обет, който лесно се дава, но много трудно се спазва... И не се интересувам от ничие одобрение или благосклонност относно моят път... задръжте си мненията за себе си!


Докато 2017-та година  се чухме последно през пролетта като ми спомена че работи върху третата си книга, но не ми каза какво е заглавието. Не полюбопитствах, но му казах, че с нетърпение ще се радвам да излезе за да си я закупя и да се видим за да ми я разпише, както направи с другите две. Тогава чух последната си благословия „Хари Ом!“... 2018-та на 10.октомври не успях да се свържа с него, защото телефона му, който имах и говорихме през годините даваше, че има технически проблем и временно не можеше да бъде избран. Може и така да е, а може и да са си го спрели хората за да не ги безпокоят излишно, ако той е пожелал така да остане насаме с близките си накрая...

И съвсем наскоро видях в публикация във фейсбук някои оповести, че е починал. За моя ЖАЛОСТ никога повече в този живот няма да чуя неговата благословия „Хари Ом!“... Почивай в мир, Учителю! Ще ми липсваш... много. Светлина по пътя ти! Благодаря ти сърдечно за всичко...

                                                              Христо от Лясковец – Христов!
10.10.1932 - 25.05.2019


























Царицата и Царят!


При вечер когато си правих стойката на глава засякох една мисъл: Христо не си писал за: Царицата и Царят! Ха, казах си аз добра идея.

Ето сега отново съм заел позата стойка на глава в триножник вплел ръце и усещам как кръвта ми буйно облива мозъкът ми. А преди години слушах глупости от рода: „не се навеждай за да не ти влезе кръв в мозъка“(хах). Сега с такава радост го правя и съм изключително щастлив от този факт. Вярно изминаха някакви си 12-сет години, а сега съм в 13-тата си година на практикуване на йога, а сякаш започнах вчера да практикувам. Признавам си малко трудно я усвоих, защото ми беше трудно да „обърна“ съзнанието си заедно с тялото си за да застана в тази поза. Но за да завърша цикъла си в йога практиката започнах да я усвоявам и нея но ми отне 6 месеца за да свикна. После през различен интервал от време паднах два пъти(през първата година на практикуване) и се оказа, че трябва да преборя и собствения си страх от повторно падане. Но се справих и с това. Така насладата от стойката на глава си дойде от само себе си и стигнах до 25 мин, да стоя така в позата(голяма работа).

“Стойката на глава(царицата на асаните) оказва благоприятно въздействие върху вътрешните органи (в долната коремна част). Вследствие на продължителното седене в тази част на корема се задържа голямо количество кръв. Сиршасана освобождава от застоя на кръв тези органи, като нормализира нарушените им функ­ции. Смущенията в дейността на простатата, които измъч­ват толкова много мъже след петдесетте години, са предизвикани именно от горните причини. Позата освобож­дава и половите органи от прекомерното количество застояла кръв. Отпуснатите вътрешни органи (бъбреци, стомах, черва) заемат своето нормално място и форма. Това става чрез пос­тоянна постепенна практика, постигаща лечебна продължи­телност общо от 15 минути на ден (три сеанса по 5 минути). Оттичането на венозната кръв от храносмилателната систе­ма предизвиква нахлуването на артериална кръв, последвано от подобряване на храносмилателните функции. В право или седнало положение по време на дълбоко дишане (вследствие на издигането и спадането на диафрагмата) черният дроб се масажира. По време на Стойката на глава този масаж е по-силен и ефикасен, защото при вдишването диафрагмата отб­лъсква черния дроб и вътрешните органи, чиято маса натежава върху него. Далакът също се освобождава от при­лива на кръв и е облагодетелстван от масажа на диафраг­мата. Сиршасана действа благоприятно и върху дихателния процес. Вследствие на натиска на коремните ор­гани върху диафрагмата се улеснява дълбокото издишване. Йогите казват, че Стойката на глава води автоматично до Пранаяма, до условието да се диша винаги през носа. Заслуга на позата по отношение на нашето здраве е в доброто про­ветряване на върховете на белите дробове, което предпазва срещу белодробни заболявания (особено туберкулоза). Сиршасана пре­дотвратява и лекува разширените вени и хемороидите. При възпалени хемороиди правилно е ефектът на асаната да се допълни с обливане със студена вода на засегнатите места.
       Сиршасана има особено благоприятен ефект върху мозъка. Подпомогната от силата на земното притегляне, кръвта нах­лува обилно в мозъчните кръвоносни съдове и предизвиква истинско "изплакване". Вследствие на това и на отпускането на свитите капиляри се отстраняват "като по чудо" мигрени­те и главоболията, без да се прибягва до силни лекарства.
Позата запазва или възстановява еластичността на мозъчни­те капиляри. Това има важно значение, като си припомним, че мозъкът е гигантско гъмжило от милиарди нервни клетки и че той е органът с най-голям брой кръвоносни съдове, за­щото нуждите му от кръв са огромни в сравнение с другите органи и тъкани. Всекидневно мозъкът е оросяван с 2000 литра кръв! От качеството на мозъчните кръвоносни съдове зависи качеството на нервните центрове, намиращи се в гла­вата, от което пък се определят нашите умствени способнос­ти, зрението, слухът, функциите на всички сетивни органи, прецизността на нервната система, съвършените движения на нашите крайници, силата на половите органи (състоянието на бъдещите поколения) и пр. и пр. Стойката на глава по­добрява паметта, концентрацията, устойчивостта срещу нер­вна умора. Позата регулира и нормализира дейността на хипофизата и на щитовидната жлеза и допринася за под­държане на младостта. Ефикасно е действието на Сиршасана върху сетивните органи. Допълнителният приток на артери­ална кръв благоприятства очния апарат (по-специално ретината), включително мозъчните центрове на зрението. Сиршасана влияе положително при късогледство и астигматизъм. Слухът също се подобрява. Малкият мозък, намиращ се в основата на мозъка и свързан с всички волеви двигател­ни центрове, при упражняването на позата участва в запаз­ването на равновесие.
Стойката на глава има подчертан естетически ефект. По­добрявайки статиката на гръбначния стълб и засилвайки мускулатурата на трупа, позата ни възнаграждава с хубава стойка, с гъвкава и грациозна походка. От обилното орося­ване на лицето с артериална кръв епидермисът на кожата се подхранва по-добре, отколкото чрез най-реномирания крем против бръчки. Благодарение на Стойката на глава кожата на лицето се освежава, то излъчва здраве. Що се отнася до косата, йогийската традиция твърди, че вследствие на доб­рото оросяване с прясна кръв на скална косите могат да се сгъстят и потъмнеят. Но за да се получи такъв ефект, необ­ходимо е Сиршасана да се прави най-малко по половин час на ден (евентуално в няколко сеанса). При такава практика Дхирендра Брахмачари съветва да се пие много прясно мля­ко, а ние препоръчваме още да се яде повече варено и покъл­нало жито.
Сред многото други ефекти, които произвежда Стойката на глава върху здравето (отегчително е да ги изброяваме!), ще отбележим само още няколко особености, заради които йогите я смятат за една от най-важните асани заедно с Випа-рита Карани и Сарвангасана. В този смисъл ще изложим мнението на един от известните Йога-учители — Йесудиян: "Съвременната медицинска наука потвърди, че нашият мо­зък съдържа някои неизползувани от хората нервни центро­ве, които са в латентно (спящо) състояние и чийто смисъл на съществуване науката не е намерила досега. Тези нервни цен­трове обаче са отлично познати на индийските йоги, които благодарение на едно задълбочено изследване, датиращо преди хиляди години, са открили средството да ги "събудят" и стимулират. Всички йогийски упражнения, и най-вече Ви-парита Карани, Сарвангасана и Сиршасана, независимо дали ние искаме или не, се стремят да събудят тези центрове и да ни поставят в притежание на способности, обикновено нео­чаквани от нас. Хората дори се страхуват да повярват, че чо­век може да постигне такива възможности като телепатия, ясновидство (предвиждане на миналото и бъдещето) и др. Всеки, който практикува сериозно Хата Йога, го постига! Скептикът може сам да се убеди в това — щом времето и търпението му позволят, да развие в себе си тези нервни цен­трове отвъд обикновеното ниво на съществуване."
Трудно е не само за скептиците, но и за нас да повярваме в думите на един такъв известен йога-учител като Йесудиян, но факт е, че йогите казват винаги истината, и за да я дока­жем на самите себе си, ще ни трябва само едно — упорита практика!
Накрая към ефектите на Сиршасана ще прибавим това, че тя ефикасно се бори с безсънието и подобрява кръвообраще­нието на краката. В това можете да се убедите, след като сте били в позата няколко минути и след връщане в изходното положение констатирате, че краката ви стават розови и се за­топлят.
      При редовно и постепенно упражняване позата е постижима за 90% от изпълнителите.“
 (извадка  от книгата „Йога“ на моя учител и приятел г-н Венцислав Евтимов)

Рефлексотерапията е царят на масажите за мен. С него успях да възвърна в буквалния смисъл живота(от онзи свят) на няколко човека. Понеже аз не съм с претенции, но с познанията си които имам не давам всеки да ми прави процедури, още повече, ако не знае достатъчно(нямам нищо против „колегите“). Аз изучавам и практикувам този вид масаж (и още няколко вида) от 1994г.
Днес ходих отново на масаж на ходилата следобед и заведох майка за втори път. Аз си направих процедурата: „Второ сърце“, а майка отново направи масаж на леглото на Nuga Best. Аз се чувствам много добре. Вярно е, че от начало след като сляза от уреда сякаш имам още кабърчета по ходилата и петите, става ми много топло и приятно. След като свърших отидох да наглеждам майка хем да не и е скучно, хем да е „под око“. И понеже знам, какво е да ти правят и да правиш рефлексотерапия предпочитам да ходя там и да използвам умерения си натиск на тялото, от колкото некомпетентността на някого.
            В нашите ходила и длани се оглеждат с поразителна точност всички органи от тялото ни. Всичко, ставащо в една точка, е във взаимовръзка със съответния орган и област на тялото на тази точка. Когато има някаква индикация за болка след натиск  по дадена точка е налице увреждане или нарушение с даден орган. А никой не обича да го боли. За това чрез рефлексотерапията може да бъде стимулирано отделянето на шлаки и отпадните вещества в организма. Активирането на рефлексните точки предизвиква повишено оросяване с кръв  на органите, а това води до подобряването на цялостното състояние на тялото. Енергията преди да направи един пълен кръг в човешкото тяло преминава през меридианите като започва от белия дроб и пак при него завършва. „Така тръгвайки от меридиана на белите дробове, чиято максимална активност е между 3 и 5 часа сутринта, от 5 до 7 часа енергията преминава в меридиана на дебелото черво, след това в меридиана на жлъчката от 7 до 9 часа, далака и надбъбречната жлеза от 9 до 11 часа, сърцето- от 11 до 13 часа, тънките черва между 13 и 15 часа, пикочния мехур от 15 до 17ч., бъбреците – от 17 до 19 ч., перикарда – от 19 до 21ч., тройния нагревател от 21 до 23ч., жлъчката от 23 до 1ч. и черния дроб от 1 до 3ч. и след като завърши един пълен кръг отново се връща в меридиана на белите дробове.“
               При силно причинена болка в рефлексната точка може да се говори за „вик на тъканта“ заради новия и свеж приток на енергия. Трябва да се хармонизират в протичане на енергията не само от терапевта, който лекува, но и от възбуждането на съответните рефлексни точки, което на практика е и обръщение към организма за да се лекува сам.
Винаги на пациента се обяснява, че има голяма вероятност самата терапия да е съпътствана с болежки и реакции на определени места по ходилото, но това не представлява проблем, а положителна подготовка с цел информираност. Също така психическата нагласа е много важна. Положителната мисъл на пациента влияе също талкова силно в полза на лечението макар и само на ходилата.
Масажът на ходилата има голямо значение в живота на човечеството като метод за самолечение.  Ходилото се разделя на три зони:
1.раменен пояс;
2.кръста;
3.тазов пояс;
Във всяка зона се намират определените органи, който съответстват на разположението в тяло. Тези зони са проектирани за един прекрасен ориентир и за по-точното намиране на рефлексните точки. Чрез палпация се опознават зоните на ходилата и от там може да се назначи диагностика и указания за следващи процедури на ходилата. Науката за рефлексотерапията е трудна, но точна наука и не може да се пристъпва към нея с пренебрежение. Тя има също толкова важно значение, както и всеки друг вид масаж на цялото тяло. Опитвайте и никога не се вкопчвайте излишно в страховете си…

За да се обоснова ще споделя една легенда.

В Китай се разказва история за един стар човек, който можел да превърне камък в злато. Един ден  едно момче отишло при него и го помолило  за помощ. Старецът казал: „Какво искаш момче? Злато? Мога да ти дам, колко поискаш.“ Момчето отговорило: „Не, господине, не искам злато, искам да ме научите да превръщам камъните в  злато.“  Ако човек има само злато, ще го похарчи  и пак ще си остава беден. Ако обаче човек знае, как да прави  злато, ще забрави завинаги бедността.

 А, вие открихте ли своето злато в живота си? Знанието за Йога и Масажа са злато(за мен).

Отражение на йога в живота ми!


1. Безпощадното време в  моята йога практика ми помогна да се засили радостта от пребиваването ми вътре в собствената ми кожа и да се съсредоточя върху самият себе си. Живота ми насочва вниманието на къде ли не, но аз имах нужда да запазя онова детско огънче в себе си и да не позволявам то да угасне, каквото и да се случва от вън в големият свят. Определено има моменти, когато съм се чудел дали моята ежедневна практика не е егоистично занимание, но всеки ден аз достигам  отново и отново до едно и също заключение: няма нищо по-добро от това аз да мога да бъда себе си и и да изразявам себе си и заедно с йога да се разширявам.

2. Здравеопазването.  Може би ще бъда поредния да си призная, че съм намерил йога-модела в  практиката си за тялото ми. Преди време мислих, че никога никой не е очаквал моят физически аспект да бъде толкова важен и значим за мен като цяло. Все пак, не може да се отрече, че аз обичам тялото си, и че моята йога практика ми дарява обичано здраво тяло и ме активизира. Чувствам се, като новороден  и се опитвам да го запазя това усещане през останалата част от моето ежедневие. И усещането да съпътства живота ми всеки миг от пребиваването ми тук на Земята.

3. Самостоятелното развитие е задължително в моята йога практика. Благодарение на усърдното ми практикуване „излишните Его-мотиви“ не ме изправят до стената, както обикновено, защото контрола е спечелен и много преди да се вкорени и впие в мен. И по някога не мога да повярвам колко много от самоопределящите ми качества са се появили просто от усърдието чрез практиката ми. Изправил съм се очи в очи с действието.

4. Търпение  със сигурност съм достатъчно търпелив човек, но за сметка да бъда използван – просто така. Моята практика  ме научи да се ползвам тези пози  които представляват по-изявен модел на  живот.

5. Отделете време, за да бъде-просто да бъдете.  Някои от моите най-добри практики включват да седя на моята постелка, с акцент върху дъхът ми. Приел съм тази тишина в ежедневния си живот, и за активен човек, това е огромно постижение, не се изискват никакви „медикаменти“. Оттегляне на сетивата е толкова важен процес без който медитацията не мислима.

6. Аз не съм всеки ден едно и също лице, и  това е добре.  Много пъти ми се е случвало да бъда не в кондиция преди йога практиката си, но учителя ми ме научи, какво да правя. По време на моята йога практика, аз чувствам как тялото ми и моите настроения се пренасочват през цялото време и научих, че животът ми често е най-успешен, когато признавам и приемам моите настоящи ситуации(в живота), а не плувам срещу течението.

7. Щастието е моя отговорност.  Разбира се, че много хора могат да повлияят на нашето настроение, но те ​​дори не съзнават това. Вашето щастие е ваша отговорност, през целия ви период докато сте тук на Земята. Моята йога практика ми помогна за тази реализация, защото научих колко власт и контрол над себе си мога да дам и да получа през време. Пример: ако аз съм разсеян по време на практиката си то, това не е по вина на момичето пред мен, то е мое. Много пъти, всичко, което правя в крайна сметка се случва с лекота и дълбоко усещане за спокойствие е своевременен дар.

8. Моето тяло е красиво.  Много време ми отне за да стигна до това да заобичам тялото си и за това има голям принос и Луиз Хей. Трудно намерих пътят към състоянието на благодарност за тялото си, което си мислих, че „защото не е като на другите, нещо ми има“. Веднага след като се освободих от този предразсъдък и придобих увереност в себе си свързах още едно звено в моята верига на живота ми. С времето наистина изпитах една удовлетвореност която на вътрешно ниво ми донесе мир със самият мен, а от вън видимо самочувствие.

9. Йога съществува и без религия.  Имало е мигове преди много време когато не съм имал добро мнение за йога учението, защото го свързваха с религията и това ми беше създало крива асоциация. Но по ирония на съдбата редовната практика на йога ме научи да не вярвам сляпо на чутото от „хорицата“ а да проверя дали всъщност е така. Благодарение на учителя си и другия не формален учител който внесе допълнителна „Светлина върху йога“ и  живота ми Б.К.С.Айенгар получих нужното познание. Така килимчето ми си намери редовен посетител.

10. Да бъде отворен.  Може да съм станал по-гъвкав но също така и по-твърд към много неща и хора. Времето ми е кът и него споделям с всеки по обясними за мен причини. Особено когато съм намерил вярната формула за действия в живота ми. За повече достъп в живота ми си има пароли като „може ли“, „благодаря ти“, „обичам те“ и т.н. в този ред на думи. Научих, че не е редно да се дава свободен достъп на всеки в личния ми мироглед. Преди много време дори ме бяха обвинили, че след като съм разбрал закона на ho’oponopono трябвало да бъда по-мек и толерантен, а не съм. Да не съм, защото този закон не ме размекна, а ме освободи и това не ме е размекнало. И въпреки строгостта ми в живота си аз съм отворен към нещата но нека да сме наясно с нещо: усетя ли нещо нередно просто  чао без предупреждения.
Разговарял съм с много практикуващи, но не се съобразявам с тяхната практика а само с личната си такава. И за да мога да извлека максимума от практиката на йога  съм настроил компаса си и просто следвам моят път сам.

За щастие и за съжаление, най-добрите аспекти от живота не могат  да се научат - те трябва да се изживеят и опитат  само от вас. 

Днес стъпихте ли на постелката си?