На-Рисува-НА Любов!

На-Рисува-НА Любов(Кентавъра с голата жена)

Мислех си, че на 17г.(през 19997г.) съм се уморил “да търся жена”, която да обичам. Да мислех така, но какво ли съм разбирал „от жени“ и физическа умора.

Но на 13.10.1997г. нарисувах картина изобразяваща Кентавър с крила и тяло на мъж,който лети,a на корема си е подбрал жената на сърцето си и летят в синхрон и екстаз. Странното усещането, което се бе създало в мен е,да обичам някого още преди да съм го срещнал. Преди 20-сет години оставих картината и всички пътища към нея-не-извървени. Този букет от помощ-ни-ци тайно се надявах, че ще напаснат желанието ми. Но... 20-сет години минаха от рисуването на картината(в днешната 2017г.). Е, няма да крия, че точно по средата на десетата година въпросната жена се появи през 2007г. Сякаш Бог ми я изпречи на пътя, и се срещнах с нея, а бях забравил за картината, която бях нарисувал, и какво бях закодирал докато я рисувах. В една от главите на романа ми „Силата на пръстена“ съм написал: „Години наред се изморих да търся жена, която да обичам. Мислех си, че ще ми е по-лесно в живота, когато имам някого до себе си! Някого когото да не ми се налага да мога, а действително да обичам, и просто да го осъществявам- всеки ден. Не знам защо ме върна чак до средновековието това усещане за любовта ми към тази жена, когато сложих този пръстен. Най-вероятно от там датира импулса ми към въпросното желание с име-жена. В онази крепост, която беше изградена с години, за да пази от нашествениците народа ни. Никоя друга не е успяла да я замести. Независимо, че са се опитвали да ме отдалечават от мислите ми към нея, когато са проследявали с очи, облачните ми следи.И все пак никоя не е успявала, да ангажира цялото ми внимание и сетива към тях самите... Защото не са можели да правят сладко от смокини.“

И сега когато мина толкова време се замислих: „Как бе възможно да нарисувам картина, която да привлече толкова силно Любовта на живота ми?“ През годините научих много от живота, че чувствата ми са в основата на цялото това привличане заедно с търпението. Силата на енергията ми, която съм задействал, е била достатъчна да се отворят вратите на Любовта, за да може тя да влезе през тях. (И буквално през врата влезе Тя, когато дойде  да се запознае лично с мен през 2007г.). Така установих, че голямата ми воля е променила мисълта ми в енергия, която се върна отново към мен, когато видях очите ѝ... И знам, че  човек като мен намери щастието си, като спря да го търси и започна да го създава, служейки! Оттогава досега служа на тази жена, в чийто коси Слънцето бе спряло, по най-добрия начин, чрез докосване, цяло едно Десетилетие.

Така тя отново с присъствието си в сърцето ми бележи и тази Изложба наречена от мен: „20-сет години ТИШИНА.“ И ми помогна за пореден път да се слея с по-голямата картина, и да се превърна в самият път! А тази изложба сега е едно от най-добрите неща, които някога са ми се случвали от много време насам. Въпреки, че тази година ми се случиха много хубави неща и ще се случват още.
Фотограф на цялата Изложба:Мирослав Маринов