Ако светът го оприличавам на
една шведска маса, то аз бих искал да опитам от почти всичко на нея. За целта
още преди 17-сет години спрях да живея „в бъдещето“, защото винаги знам, че
може и да няма такова един ден. След като сключих този „творчески договор“
разбрах също така, че пътя, за който съм изпратен тук е да го извървя така или
иначе, но и с лекота минах от „Другата страна“. Докато ходя може би ще уча
определени неща къде за себе си, къде за другите. Ще преживея определени неща
къде с едни хора, къде с други. И накрая ще се науча да преодолявам определени
неща... За това живея значим, смел и амбициозен живот, без да ми се налага да
поглеждам през рамо назад, защото:
„Провалът е като солта.Той
овкусява живота ми!“
Тогава разбрах, че провалите и
притесненията ми са средствата, чрез които вървя по пътя си и постигам своите
цели. Вярно, е че пътя, който си избрах е несътворен от мен, но изглежда, че ми
се падна на мен. Не бягам по него, а
ходя с радост. Как тогава да искам
да стана опитен моряк ако морето е спокойно?! Но не знаех, че трябваше да
се „приготвя“ да получавам неочаквани прозрения, от хора, които се опитваха да
ме „дърпат“ назад. Тези скептици се опитваха да ми изтъкват „всички причини“ на
света, защо точно аз не мога, защо не трябва да постигна дадена моя цел. Сега
виждам нещо, което когато се замислих, ми стана интересно. Повечето от тях не
са искали да постигна каквото и да били по-значимо преди тях. За това прерязах
връзките с тях и ще продължавам да го правя с всички други, които вместо да ме
насърчават, винаги търсят време и начин да ме обезкуражат. Не ги виня за нищо,
но осъзнавам, че трябваше по-рано да сторя това „с някои от тях“ и да не храня
надежди за безнадежните „връзки и приятелства“. Дори на членове от семейството
ми не обръщах такова внимание, когато омаловажаваха мечтите ми...преди години. За
това вече не се страхувам от скептиците, защото стават все по-малко в живота ми.
Но като си свърша работата, те просто ще виждат или чуват, какво съм постигнал
така или иначе, защото все ще се намери „достоен“ човек „да разнася“ другите,
за сметка на себе си. Нищо лично! За това работя тихо но здраво и оставям
успехът ми сам да вдига нужния шум.
Също така не позволявам да се
вълнувам от това кой харесал или не, кой одобрил или не, дадено мое действие,
постъпка, книга или продукт. Неодобрението им не може да ме ограничава да се
разширявам, развивам дори в социлките. Имаше време преди години когато това ми
образуваше дори нерви, но не си струва... Когато съм приел този „договор“
толкова лично, и чрез него съм приел, че живота ми ще е цветен като дъгата, то
така привличам внимание, а не бягам от него... Така никога не забравям, и често
си спомням, колко обезсърчен бях в самото начало на своят път, когато никой не
си правеше труда да ме ориентира. И загубих много време да се съмнявам в самия себе
си, благодарение на това. И въпреки това без никакви таланти тръгнах бавно но
последователно чрез своето постоянство. Така хиляди пъти прекосявах финалната
линия на своите успехи, но нито веднъж не спрях на финалната линия да се суетя
дали все пак съм талантлив за нещо.
Така осъзнах, че да помагам на
себе си като израствам и не си губя времето е инвестиция, която ме
възнаграждава така или иначе. Защото знам, че Времето е Безплатно, но е
Безценно. За това всички ние имаме 525 600 минути(в годината) и
никой не знае другия как би искал да ги ползва, но аз ще ви кажа моите как
започнах да ги изживявам. Едно от нещата, които ограничих е масата хора, които
ми ограбваха времето като им позволявах да ми приказват приказки или да ме
разколебават.Научих се сам да си
управлявам времето, защото то е онзи най-важен актив в моя живот и с малко
усилие от моя страна осъзнах голямото значение на своя избор. Вкарал съм
абсолютно всичко в някакъв ред и имам ясно планиран график от първия тон в 5:00
сутринта до 8:30-9:30 вечерта. Така осъзнах, че моя работен ден започва още
когато си отворя очите-сутрин, и завършва когато си направя масаж на ръцете с
крем „Кром-Крем“ и си затворя очите. По
тази причина разбрах, че сънят ми е едно от най-важните неща в моят график. И срещата
ми с него е най-ценния ми ангажимент поеман от мен в тази тъмна част от деня. Това
ми помага да знам как точно ще оползотворявам
времето си през деня на „работната седмица“, та чак до почивните дни(а тях
си ги търся като наследство). Да, сам си правя графика но понякога самият
график ми налага своята воля, което ми показва, че давам много повече отколкото
съм си мислел, че мога да дам чрез призванието си в своята работа през деня.
И ако искам случайно и „реша да
пилея“ времето си, то го правя като се
отдавам на медитация докато уморения ми мозък се възстановява за следващия
голям ден, който ми предстои всеки ден. Всеки ден правя малки крачки и не си
позволявам да започвам твърде много неща наведнъж,което ми помага на стратегията,
за да не прегрявам от стремеж към голямата картина която съм начертал в главата
си.И никога не залагам „на сигурното“, защото знам, че то не води никъде. А аз
сутрин много добре знам, защо си отварям очите и какво бих искал да правя... за
това живея в своята мечта още от вечерта и така вече 17-сет години! Прочетох в
една книга, че ако не се науча да мечтая
за нещо голямо, други хора ще го направят вместо мен, а аз ще трябва „да им
помагам“ да сбъдват своята мечта, но не и моята такава.
И след като си отговорих на
този въпрос, който ми зададе веднъж баща ми вече няма какво да се бавя: „Защо
не продадеш твоята идея или мечта(както там го наричаш) на някой богаташ и да
работиш за него, а трябва ти да се „нагърбваш“ с всичко и да сгрешиш накрая(с
което ми показа, че не би искал да повярва заедно с мен)?“ Ето и още един подобаващ
аргомент: „Ако не мога да продам Мечтата
си на хората сигурно ще ми се наложи да продавам нечия Чужда!!! А това ли
всъщност искам?“ Категорично Не!
За това се превърнах в човекът,
който запалва огъня и продължава нататък, защото го дължа на себе си. Научих се
да продавам себе си. Защото аз съм си моята
Марка и Продукт. И за да продължа да ставам все-добър в нещата, които правя, както
и да съм по-ефективен, всеки ден правя
повече от това, в което съм най-добър, и много по-малко от онова, в което
другите хора са по-добри от мен. За целта „не си давам“ дори времето през което
„бих почивал“ на стари лаври, да се само-изпълни(на една кълка) защото съм
доволен от постигнатото, но не съм доволен от факта да спра и просто да се
самозабравя. Защото аз сам съм си конкурент.
„Хубаво е да си
идеалист, но трябва да си подготвен, че ще те разбират погрешно. Всеки, който
работи по голяма идея, ще бъде наричан "луд", дори ако успее. Всеки,
който решава сложен проблем, ще бъде обвинен, че не разбира напълно пред какво
се изправя, макар да е невъзможно да знаеш всичко предварително. Всеки, който
поеме инициативата, ще бъде критикуван, че бърза, защото винаги някой иска да
те забави.“ Марк Зукърбърг
P.S.: Нещата се получават, защото никога, ама
никога не се вземам „прекалено“ на сериозно... И освен това не се стремя да
угодя на всички или да оправдая очакванията им. Не!
