Толкова съм
доволен от днешната разходка в гората. Тъкмо пробвах новата придобивка, как се
справя с височината и някак си съм впечатлен...от въздуха, който поема... нищо,
че я носих на гърба си толкова километри... оказа се, че не тя тежи, а
желанието да я носиш липсва (при повечето) ...хора!
И така днес
12.12.2015г събота си позволих да използвам новата придобивка на скалите с
изглед към балкана... не се заблуждавайте, че това е някакъв предмет, това е
нещо, което беше моя мечта още от как бях ученик, но „неразбирането“ му ме
подведе да не търся информация. А от 10 дена от как го изживявам това усещане
си позволявам да го направя на открито... Напълно вероятно е напролет да го
снимам и да го покажа пред света, но за сега е много лично и само за мен си...
Няма как да е
друго, защото това е усещане, за живот. Качество което не може да се замени с
никакво усещане до сега за мен. А и забелязах
и друго с всяка изминала година буквално, ако не се занимава човек със някакви
физически практики или упражнения, тялото се вдървява само и в един миг
заприличваме на циментени колове, което не е добре. Виждал съм как много мои
познати по-малки от мен, им е трудно да се наведат и да си вържат
обувките...страшно си е...
За това и това
усещане влезе в живота ми...ще го определям като такова, защото за мен е. Има
си име наистина, но за сега няма да го споменавам, за да не осветлявам никого.
Виждам, че има хора дето си „врат“ носа в моите работи, но...само това им
стига-за да са нахранени!
