Днес 14.12.2015г, не мина пак без чай. Обичам да
си доставям това удоволствие... и сам да си го направя. Не чакам на някой
друг-повярвайте ми....
От как с дядо ходихме за първи
път в гората и той ми беше показал какво е гъба, какво е билка, какво е корен,
какво е кора на дървото...ми беше странно, че го прави. Не знаех, че това е
изключително преподаване директно на живо в ефир. Все пак съм бил „малък“-вечното
оправдание... но нещо съм запомнил. От дете видях, как се пали огън... е в
повечето случаи кибрита все беше влажен и драскането на клечките все не се
поучаваше, но пък запалката беше наблизо. И така...да се върнем на чая. Дали
когато балканския въздух се намеси, заедно с почивката и храната е изключително
сладка и чая е превъзходен. Независимо, че може да е направен от кора на върба,
щипка липов цвят и няколко шипки... О, Господи...не съм вярвал признавам си, че
това са били първите ми съзнателни срещи с чая и неговото приготвяне. Без кой
знае какви приготовления и „хрумки“, той просто си ставаше и го пиех с истински
мед, който дядо отглеждаше от кошерите си...
Може би, ако сега дядо беше жив, щях да му покажа, как чая щеше да придобие
съвсем различен фокус на погледа и неговото по-бързо приготвяне и освен това
нямаше да се налага да излизаме навън да палим огън или в стаята да палим
печката... А докато гледаме през
прозореца той щеше да стой на масата(спиртния примус), и щеше да си стане чая
аламинут (както се казва)... Но за мое съжаление той не е тук, а аз едва сега я
открих тая джаджа и да си го кажа честно „стана ми“ от втория път... А дори не знам устройство ли е, приспособление
ли е и това, но пък ми стана ясно, че идеята за него е още от времето на Втората
световна война, когато войниците са си топлили вода, приготвя ли са си чай,
претопляли са си храната и т.н... им е било нужно! Понеже в студените държави
храната, която им е носена е ставала на „близалка“ докато я получат и се е
налагало да си има всеки подобно приспособление за затопляне. Да си призная, то
тежи едва някакви грамове, а може да носи „на раменете си“ доста по-голям съд. С
единствената разлика, че съда, който се затопля е идеален да е алмунка, но пък
не става за съхранение на храната, защото се окислява. Но хайде да не
издребняваме,а? Е, няма си и на идея, дали нещата си приличат, но пък са
ефикасни и практични, а аз търся именно това.
Както се бях „заканил“ скоро ще си направя и супичка, само ще трябва да го
напълня със повече спирт, за да не ми угасне по време на варене(хах). Но ако
случайно стане така, ще долея отново и така ще го запаля пак... де да го знаех
и това докато бях и в казармата на границата, нямаше да мръзнем така като
кучета и да си носим тенекии и с насечени дърва и клечки от клоните на дърветата,
да се топлим, когато сме били часови на
граница... Ех, спомени!
И така, това с тия „хрумки“ ще го
сложа в графа „полезни ресурси“, защото както не веднъж съм оценявал такива
нещица първо по: това, че ми отвличат вниманието, с което то си почива/м и събира/м като пчеличка
нови съчетания на мисли и идеи, за другите конкретни проекти, по които работя.
За това наистина човек е прекрасно да може да не спира, когато е намерил вярната
амплитуда, а просто да отмести поглед и заедно с него и focus-а си и докато това става, човек си
почива и няма нужда да излиза в отпуска за да „лентяйства“ или да се изгърби
двойно повече от работа...
„Разликата м/у мъжете и децата е
най-вече в цената на играчките, с който си играят... а аз сега започвам отново
да си играя и мисля този път нито едно училище да не ми пречи на играта!“
