Няма да скрия крещящия си ентусиазъм, който се активира след два месеца и половина практикуване на природната ехолокация-Метода Силва.
Изключителен букет от най-различни въпроси и отговори се появиха в пространството пред мен. Имам рядката възможност "да отдъхна" с научаването на нещо ново(докато течеше лятото). Всъщност и това учение се оказа в отговор на едно мое запитване: "Защо йогите по линията на Крийя Йога на Бабаджи си обръщат очите нагоре?" И това разбрах най-накрая. Това е "бръмката", която ми липсваше. Да изживея пълноценно съюзът(Йога), който ми е предоставен от Вселената. Интересно нещо е този съюз, защото той не е нещо което се нарежда като пъзел или като обличане на връхна дреха, а е състояние, което се случва вътре в мен. Обичам това вътрешно поле за изява(от как се срещнах с него и го осъзнах),което изплува като истинско "Ги", винаги когато ми потрябва. Дали е вкусно да бъда в съюз с рецептата на главния готвач, ще разбирам сега-защото хубавите неща се случват сега!
Не е нужно да включвам и изключвам "шалтера си" постоянно, за да пестя от "пренос на данни" сякаш по трасето се губи част от енергията ми и знанието. Ами не! То веднъж след като осъзнаеш "своята съдба" да си генератор, просто всеки докоснал се до мен/теб благодарейки за този пренос получава Дар. Винаги. Както му е дадено, така е редно да дава и той/тя!
То извира всеки ден от мен и през аурата насища концепцията за живота ни, макар, че не всеки усвоява "Ги" на 100%, но обществото се учи да го прави. Виждам. Усещам. Живея с това...
То си е нещо семпло, лъчисто и просто. Вникването в него е 100 пъти по-качествено от колкото да се опитваме да го проумяваме, чрез логиката си.
Интересно усещане имам всеки път когато го практикувам. Хем като затворя очите си, се отдръпвам от житейската сцена, но не я отпускам. Хем се потапям в неосъзнатите си кътчета навътре в себе си, но не потъвам. Хем се сливам с Висшия Аз, за който все четем, че е от "Другата страна", но всъщност го преоткривам в себе си. И оттук нататък продължава моето пътуване отново и отново...
P.S.: Оказва се, че пътуването по вътрешния път няма край... И тук за пореден път се убеждавам, че човек разбере ли това, е започнал един дълъг процес на сливане с Вселената.
