Етажно усещане;
Етажна собственост;
Етажно чувство;
Роден съм в
къща, но след това сме живели доста години в апартамент на 4-тия етаж.
Дълго време
наблюдавах какво е това да си „на камара“ в една площ разпределена по височина.
Но не съм тук за да разисквам „панелките“, а за нещо съвсем друго, но близо по
подобие.
Прави ми
впечатление, че много хора са само черногледи, други са само с „розови очила“,
а други са смесен статус. Но когато влизат в „общежитието си“ искат директно да
стигнат до определеното място където живеят, без да искат да крачат до там. Пренебрегват „първия етаж“ където
е болката, защото никой не иска да го боли. Но самото пренебрегване им струва
скъпо. Заобикалянето на болката, отново ги кара да преминат през нея-така или
иначе.
При
условие, че са създадени и стълби за изкачване и слизане, отново искаме да ги
пренебрегнем и да се возим на кутията с въжето(асансьора). Искаме да „прескачаме“
стъпалата и към развитието си, искаме да пораснем бързо, искаме да сме „големи“...
но в един миг ние така или иначе преминаваме през изкачването и слизането,
въпреки, че си затваряме очите и мислим „позитивно“.
Нека не
забравяме, че болката така или иначе съществува под различни форми, къде
родилни, къде тоалетни, къде любовни, къде сърдечни и т.н.... Дори и да сложим „розовите
очила“ това спасява очите от облъчване, но не и от болката. Позитивния поглед също
не дава голяма отплата...
Както днес
ме попитаха „колко %-та съм ползвал от мозъка си“, защото човека, който ми
зададе въпроса имаше неблагоразумието да ми „изтърси“ че ползвал едва 2-3% от
него. Усмихнах се, поех си въздух и му казах:
„С грешка
си, с това което каза току що. Явно много добре са се справили ѝ с теб, че да
ти помогнат да ‚мислиш“ че ползваш толкова, защото повечето от другите проценти
са само за ‚богоИЗБРАНите. Но понеже те смятат „за маловажен“ и ти помагат да вярваш в това, че
ти си нищожество, само защото „не си като тях“. А, били искал да си, като тях,
все пак? Аз примерно ползвам всичко онова, което ми трябва в мозъка си, и 5
пари не давам за „изследванията“ на някого си. Ползвам си мозъка и лявата и
дясната страна и творя."
Няма нужда
да съм специалист по „Мозъчен петобой“...за да съм на нечие ниво... Та така де
за „етажната собственост“ на много етажи има само „гости“ и паяжина...Аз не
прескачам дори стъпалата, към етажите си, защото те пък са полезни за сърцето и
пулса ми.
...всички
прилики с действителността, тела ѝ лица не е случайна!
