Днес докато
минавах през своя ден, обърнах цялото си внимание на начина, по който се
чувствах...
Докато стоях и
чаках да ми донесат нещо важно за мен, на спирката във Велико Търново (до „Баварската
къща“) стоях с лице към улицата и гледах трафика. По едно време се обърнах и
съзрях, че точно зад гърба ми имаше отворено магазинче за направа на фрешове (пред
теб). Ха, казах си аз...това е само за мен. Влязох и си поръчах 500ml. сок от ябълка
и морков. Докато чаках куриера да дойде „го измуцах“ и някак много му се
наслаждавах. Така или иначе се движих напред-назад и собственика на магазина ме
видя и попита дали ми е харесало... Ох, грешка... и като се почна една
приказка...забравих, за какво стоях на тая спирка. Но му предложих да помислят
за кошче отвън точно пред магазина,
защото няма къде да се изхвърли празното шише.... Разговаряхме доста, това ми
хареса... човека сподели от къде се е зародило всичко, а аз му казах, за
статията, която написах само преди два дена за „етажната собственост“ под
шапката-т.е. мозъка ни. Хубаво би било повече хора чувстващи се „собственици на
главите си“ да ползват фреша, като истинско био гориво за двигателя в живота си...
Попитах го от
кога е магазинчето, а той се усмихна и буквално, каза, че днес му е първи
ден...
...е, тогава
наЗДРАВЕ да е!
