Романът МАХДИМ показва как след
като душата е била разделена на
Мъжкото
начало е първо с повече перипетии и трудности, но женското начало е
самотно и търсещо. Две природни гледни точки на човешката природа носят своя
бяг и постоянното му търсене с цел намиране.
Журналистът се
появява първи в оазиса, но след една цяла година и половина търсене и лутане на
целта си.
Художничката почти
веднага тръгва за там, но чак след като разбира, че е живяла в лъжа и истините
са били болезнени за нея!
ХАМСИН(пясъчната буря) говори и
с двамата, но в невидима проекция на времето, което е „минало и бъдеще“,
преплетено в едно неопределено съжителство тук и сега. ХАМСИН долавя спомени от
миналото и ги пренася в бъдещото чрез невидимата си способност. Разказва на Мирна много
неща, но като цяло на нея ѝ предстои да бъде родена
от художничката в оазиса, а нейния баща е Стегор-журналиста.
Хубавото на неопределените
времена, е че когато и да се случват те са винаги актуални и с такава точност
се отнасят за тук и сега. А пътят е дълъг, особено ако разказвачът на живота
говори бавно, увлекателно и с ярък плам в очите. С това разпалва в
теб(читателя) желание за живот. От тук можем да дефинираме, че автентичността
на душата не може да бъде подправена чрез стъпките на тялото... А ако
разказвача разказва приказка, която е безинтересна, то той я разказва бързо и
свършва още по-бързо от столетния живот. Живейте и споделяйте живота, защото: „само това, което сме дали можем да
считаме за наше; а това, което сме скрили „за нас“(от страхливи подбуди), умира заедно с нас.“
Преценете къде сте по треакторията на живота-минало, настояще, бъдеще и се
върнете тук и сега...
Хамсин
разказва история за отминали събития като нещо вече случило се. Но той толкова
живо го разказва, че събитията са уж в отминали времена, но предстоят да се
случат с раждането на Мирна...
Как две напълно непознати тела
в този живот и неподозиращи един за друг, се търсят. Но все пак се намират ѝ на края на света. Края на този
свят дава началото на друг подобен, с много по-големи радости и трепети през
прозрачната плацента на живота...
Романът
спокойно може да бъде използван за наръчник посочващ различна гледна точка и
спомагащ за личностното ни развитие! Изкореняването на страха и
посяването на новите семена с надпис „любов и мотивация, действие и радост“!
Добре дошли в това пътуване на
тялото и душата. На трепетите и вълненията. Това пътуване може да ви подскаже,
съвсем недвусмислено, че и вие
имате нужда от пътуване. Билетите са тук в книгата. Вземете ги!
На добър път!
