Тъй, като ми се случи следното за което ще споделя...
На скоро имах рядката възможност да се гушкам с любимия човек достатъчно дълго време до ранни зори и се породи въпрос. Прегръдката зарежда ли? Задавам си този въпрос, защото е имало мигове от нощно недоспиване от „лудуване“, на другия ден да съм като одарен самолет и ме е заболявало глава-дори! А този път сякаш всичко беше много красиво и открояващо се, сякаш се качихме на ново стъпало от връзката ни. Еволюирахме и усетихме, че нещо този път беше различно. А сега докато четях книгата: „Силата на положителното мислене“ на Норман Винсънт Пийл попаднах на нещо, което съм засичал и друг път, но сега е нещо като Еврика.
Понеже ние преди за заспим последните 10-15 мин. всичко запаметяваме в съзнанието си и го предаваме за дообработване на подсъзнанието. И какво запаметихме този път ли? Една продължителна прегръдка с любим човек, спомен от много целувки, любовна игра и доволно изражение. Така въпреки, че спахме малко, защото времето през нощта не е кой знае колко(за какво по-напред-хаха), разбрахме че и двамата сме по-свежи от всякога. Е, как не, та ние сме запечатали своят красив спомен за любов и преливане на хормони и феромони с тънък привкус на зареждаща нотка. Чувствах ме се така сякаш и малкото ни беше достатъчно. И в края на краищата аз съм обеден, че това е нашия самолетен билет към щастието...
За това горещо препоръчвам създаването на красиви мигове, за да има какво да обработва съзнанието ни(то има достатъчно от другите неща)...
Христо от Лясковец Христов
