"Най-топлата дреха за
сърцето – това е добротата."
Така от само себе си си дойде денят‚ “Х“ тогава, а сега с
точно изображение 01.07.2017г. Още преди няколко месеца бях поканен на среща от
една изключителна жена Дейзи Патън - Африка! Имаше минали пропуснати срещи от
моя страна и този път си отбелязах в календара, че на тази дата ще бъда в
София. Е, бях тук в София в Ориндж Флауър 69.
Но едно по едно да го карам.
След качването ми в рейса ми се зачекна нокътя, който се
гласеше да пада, поради това, че го бях премазал на предна дясна врата на такси,
което ползвах тогава. И след 56 дни от инцидента, нокътя сам по естествен начин
се отдели от мен... а от долу си идва друг-също толкова естествено. Пътувах
прекрасно и пристигнах за пореден път в София. От там по срещи с определени
хора, на които държа. Първата се оказа в една великолепна Сладоледена къща “Confetti”
и продължи час и
половина...
После се прекосих цяла София за да стигна до Румънското
посолство и се срещнах с един човек, който ме попита кой съм. Отговорих му, че „съм
никой“. Попита ме с какво се занимавам-отговорих му „с нищо“, чета по -цял ден
вестници и пия кафе. Пълен безделник съм... Усетих, че явно и този „човек“ е
толкова „заинтересовaн“, че е без значение наистина кой съм. Нека се чувства
по-велик от другите... аз отдавна не държа на това.
Последваха много кафета, много криене под чадърите и търсене
на сянката и климатиците, защото в София беше кошмар под Слънцето...а на
жълтите павета, пред парламента, пред президентството до шадравана обаче си
беше леко прохладно. Снимах го този шадраван, до преди да ме извикат...
Джулая...
Така премина денят на един „безДелник“, който го превърна в „праЗник“.
В утрото на Джулая наблюдавах изгрева от мястото където бях
отседнал. Имах рядката възможност да бъда на хотелска височина и да го виждам
без проблем... После последва закуската и кафето в парка където единствено там
в София има Слънчев часовник, макар и изграден от бетон. Но бях толкова
радостен, все едно ме водеха на лунапарк като дете. Последва инциация в Рейки
на един човек, който уважавам и просто пожела да го преживее... Случи се и това
на 01.07.2017г...
Вече бяхме излезли от утрото и трайно се настанихме в денят и
неговата жега, се запътих към народната библиотека. Там един прекрасен Брат ме
разведе из дебрите на Националната библиотека, както горе така и долу. Сбъднах още една
мечта да осъществя и това случване... Благодарен съм на този човек, че го стори
за мен, защото надали „случаен“ биха го пуснали ей така да се шляе вътре... Оказа,
се че има една книга там в библиотеката, която е затворена и е с брояч, която
щяло да се отвори 2060 година, за да видели когато е писана, дали писанията ще
съвпаднат с времето тогава... (интересно е). И така безделничих вътре,
разглеждах, разказваха ми и накрая излязох навън... и отново се озовах в кафето
зад библиотеката. От там се „разгоряха“ едни теми дето може и тръпки да те
побият, но пък всеки път се учи човек на нещо... ново. Въпреки приятната
атмосфера и прекрасното местенце, нямахме много време да бездействаме, защото
ни предстоеше най-важната среща, заради която бях в София. Да се срещна с тази
изключително земна и натурална жена...Всичко бе разчетено.
В Националната библиотека-София 2017
...Така се озовахме близо до Пирогов в хотела Ориндж Флауър ... И срещата
можеше да започне. Извадих картината, която носих и просто и я подарих при
влизането си последен, след дълбоката и лична прегръдка, която ще помня от тази
среща...
Още преди няколко месеца, когато я видях тази картина веднага
ми излезе образа ѝ, ивечезнаех, четя ще е за нея като подарък. Дадох на хората от рекламния ми
отдел да я оформят и сглобят в рамка и стана приказна... О, Боже беше
изключителна като за среща на високо равнище между приятели на перото,
изкуството и живота... Да, това бе среща на Творци, но на която „бях помолил“
да бъдем ограничен брой, за да сме си само наши хора за да можем да се
наприказваме, видим в тесен кръг. Е, случи се точно така по сценария...ми.
С картината подарък за Дейзи Патън-Африка!
Нямам никакво желание да разказвам за цялата среща, освен, че
имаше ред сълзи от радост, ред сополи и много смях от коремните недра... 8 часа
не ги усетихме кога минаха. И въпреки, че бях „беЗделник“ на тази сбирка, се
чувствах като на „празник“, сред приятели... За което благодаря, защото такива
мигове пълнят душевната ми хазна, която дава цялостно отражение на съществуването
ми...
Освен това за първи път чух и думите от типа: „Там за където говориш, че искаш да влезеш
не се кани. В мига щом вече си го заявил, то ти си стигнал до вратата и просто
трябва да почукаш, на правилната такава, защото си готов да влезеш“... тези
думи сякаш ги чаках цели 37 години, за да ги чуя и да дочакам и това да съПреживея...скоро!
P.S.:...След като прочетете тази кратка статия, ще се почувствате
мечтатели и може би ще попътувате....с мен! Само извикайте образа на пътешественика
във вас и си припомнете ваш красив спомен свързан с пътуване, и го обвържете с
мириса на прекрасен сладолед... който може би обичате.
