Нищо не може да
замести химикалката (писалката), молива или перодръжката
(ако щеш) с мастилницата. Нищо, че отдавна се опитват да ни на тресат пишещите
машини, компютрите с външна клавиатура, с вътрешна, таблети, телефони и т.н.
Правят го
нарочно, като се оправдават с еволюцията на човечеството, а всъщност изместват
много важна ценност, да не кажа да се опитат да я унищожат. Да мислим, какво пишем, как го пишем и заедно с това какви връзки се създават в нашия мозък докато
го пишем...
Много неща не
знаех, въпреки че бях започнал да обичам писането на лист хартия. Не знаех за
неговия терапевтичен ефект, който има по принцип върху мозъчните функции, но с
годините разбрах и повече от незнанието си-първоначално.
Заедно с
рисуването, писането беше второто нещо, което ми доставяше изключително голямо
удоволствие, което не можеше да се замени с нищо, не можеше да се купи с нищо,
защото то просто се изживява, а не бе вещ, която да може да се пренася от
магазина в къщи на бюрото ми. Да си си полезен терапевт сам на себе си без да
съзнаваш това е безценно прекарано време. И след години когато разбрах, че това
го считат „за терапия“, значи съм следвал невидими оказания за да се справя с
нуждата, която никой не разбра.
Разликата между
това де пишеш на компютъра и да пишеш в дневника си, е че разлистваш листовете
сам, а не чакаш някой да го прави. След това което генерираш като текст
независимо какъв е, и колко е съществен за теб, те подгрява и разтваря за
по-големите хоризонти на творчеството, докато писането на компютъра е сиво
занимание. Да не кажа скучно.
Времето
прекарано в писане, рисуване и спорт е съкровено за твореца, а е губене на време
за околния свят. За това така или иначе преди да им го дадете, си заделете
време, което да прекарате със самите себе си. И без друго ще бъдете обвиняване
в егоИЗЪМ, че гледате първо себе си, после всякаква друга прослойка. От това
по-интимно време няма и няма да имате. То обаче ще ви се отблагодари след като заздрави
най-важната връзка със самите вас. Направете го и не правете компромиси с това,
защото те не водят до нищо добро, а до постоянно губене на време, както на
вашето така и на въпросните приятели и хора от околния свят. Когато пилеем времето
си за всичко друго освен за нас, то няма да имаме време за нашето си Аз, а това
е още една епидемия на младия свят. Да си губят времето или „ да го убиват“ само
за да заглушат вътрешния диалог, който така или иначе тече като „чат връзка“ и
сякаш иска да му отговаряш моментално и т.н.
С времето се
сблъскваш с няколко други „аксиоми“. Едната е: „то вече има много писатели, аз какво по-различно ще мога да кажа на
света, че да ме разберат, препоръчат, издадат или т.н.?“ Освен това, ако
чака човек да получи отговор на този въпрос на момента, когато го е задал, то
може и никога да не напише и два реда. Освен това веднага ще понижава системно
себе оценката му, което ще го държи все вкиснал или както се шегувам аз ще се
превърне в „кисел гъз“ неприемлив за обкръжението си. За това не би трябвало
човек да чака идеалния момент, идеалното „добро настроение“, за да създаде своя
шедьовър или пък да стане значим и важен автор, тогава да започне да създава
уникални текстове, с които да докосва аудиторията си...
Това няма как да
стане така в обратен ред, но ако човек разбере, рано, че няма нужда „каруцата
да е пред коня“, ще се справи с предизвикателствата по-много по-лесен начин, от
колкото ако се запъне и се чуди, защото не му се получават нещата на „белия
лист“, защото няма да има, кой да тегли каруцата.
Чувал съм, че
има „творци“, които имат потребност да споделят с познати, приятели и чужда
аудитория своите идеи под предлог, че точно така, ще могат да се разгърнат, за
да я развият и може би тогава ще получат и първото си признание. Но аз не съм
от тях и не се интересувам от одобрението на някого, за да създавам текстове,
продукти и услуги. Те са само следствие от тях. Освен това, защо да се
превръщам „в донор“ на идеи и да ги раздавам просто така и други да се хранят
от тях. Като ги публикувам в книгите си, в продуктите си или ги прилагам в
услугите си, тогава бих видял какво следва или бих питал хората за обратна
връзка. Но да давам просто така, само защото другите ги мързи да пишат, да
ходят, да се грижат за себе си, да медитират и да дебнат като кърлежи от къде
да смукват нещо, не са познали при среща с мен!!!
Освен
писането през годините осъзнах че дори и да не спортувам активно на моменти, то
вървя поне 4-5 пъти седмично по два часа и половина в гората рано сутрин. Къде
бързо къде бавно когато правя динамична медитация, освен статичната три пъти на
ден. Не съм удовлетворен от краткия престои в паркове или площадки, но виж
гората е друго нещо. От там научих много. От там дойдоха най-добрите ми идеи, с
които боравя и заедно са в симбиоза с Вселенския разум, който ме напътства,
чрез интуицията ми... за това за мен е по-важно да създавам мащабна и цялостна
физическа активност, от колкото да се смазвам под напора на „свободните тежести“
и заетите мисли на някой инструктор. Аз следвам собствения си път и не се
вълнувам от чужди съвети! „Моля ви не ме вадете от калта, правя си кални бани и
съм на SPA.”
Сън, храна,
активно движение, писане и споделяне първо на живота в огледалото(сиреч първо
със себе си всяка сутрин) и след това с околния свят. И все пак всеки сам взема
своите решения(или поне надявам се да е така), дали да дава живот на Творческия
процес, които „напира“ от вътре или се оставя други да му губят време.
"Каквото сме направили за себе си, умира с
нас; Но каквото сме направили за другите и света остава
и е безсмъртно." – Алберт Пайк
Можем да прекараме 20 мин на
кантара за да се оглеждаме и да си въобразяваме какво ли не, но да пишем 5 мин
няколко реда, с които да генерираме пълноцветния си живот, не можем?!!!
