Убеден съм, че всичко си има нещо
което да предхожда цялостния импулс. И в тази ситуация е така, само че аз не
знам дали бях в течение...
Та да започна с предисловието.
Докато бях в София(2014) и гостувах на моята скъпа приятелка Мария, сутринта
докато си пиех кафето, а тя спеше, се роди края на романът ми „МАХДИМ“.А „МАХДИМ“
от древния халдейски език означава-Божествена мъдрост. Та тъкмо си пиех кафето
и нещо като импулс ме връхлетя и вътрешно усетих,че това, с този текст ще
завърша романа си,нищо че другите глави не бяха готови. Признавам си, че и за
този роман бях направляван за да го напиша и за това може би го пишех повече от
Две години.Бавно се точеше,както времето така и редовете ми...дори си мислех,
че от това няма нищо да излезе щом така ми се ниже...но пък може би точно с
това искаше да ми покаже, че постоянството и всяка дребна крачка са от значение
тук, нищо, че аз не ги забелязвах. После последвах някакъв вътрешен
импулс,който ме подтикна и се загледах...към терасата,а аз бях седнал срещу
нея. Тогава се появи отново онова обозначение, което много приличаше на нашата
сурвакница.Тогава станах и странно как ръцете ми вече поглаждаха ПСМ(Преден
среден меридиан),от горе- от щитовидната жлеза, та чак до долу до простата/яйчниците...Така
няколко пъти го направих и веднага почувствах затопляне на предната коремна
стена(ПКС).След това от Тай Чи, практикувам въртене в кръг на корема 50 пъти по
часовниковата стрелка и след това 25 обратно... Това беше Големия кръг на
сурвакницата(сякаш). Замислих се за секунда, кое или по-точно къде е обаче, малкия
кръг.И само докато си задам въпроса веднага видях белия си дроб-в съзнанието си.
Всички ние си мислим, че само с него можем да дишаме, което далеч не е така! И
така направих още 50 кръгчета и върху белия си дроб.След това отново направих
масаж по ПСМ и завърших движението с обратните 25 повторения на Големия кръг.Седнах
и се замислих това пък какво беше,Господи?! От къде се появи това, нямах ни
най-малка идея...Започнах да го практикувам и да го показвам тук-там на
различни хора,които интуицията ми подсказваше, че ще го оценят... И така си
беше-и те го правят сега.
Така сметнах,че това би влязло в
Програмата „ЗЕК-Симбиоза“ с която загрявам всички клиенти преди йога или фитнес
практики. Само,че нещо ми показваше,че е хубаво да се прави и преди масажите ми
за да има събуждане на живителния ток/сок,който събужда силите ни за нов живот.
Е, не всички искат така-някои са мързеливи! Така селектирах тази Програма и
включих движението вътре. Което обаче знаех,че ще е част от цялостната картина
на „Office Om Massage”.
Но това беше едва началото на
самото движение,което описва едно явление.Да,явление е! Сурвакницата е мини
карта, мини упътване за правата на живота към следното: В началото на заформяне
на кръговете се ражда точката на Пролетното равноденствие-21.03. След това
когато се образува първия полукръг от змията, се пада Точката на Лятното Слънце
стоене-21.06.След това следва един пълен кръг и се образува Точката на Есенното
равноденствие-21.09.След това идва Точката на Зимното Слънце стоене-21.12. Двете извивки символи на змията ден и на змията-нощ се
равняват на 356 денонощия и 6 дни. Някъде бях прочел, че този ритуал сурвакане
бил магичен само в един ден от годината, а през другото време сурвакницата била
просто някаква вършина, но... Дали не е
редно да подложим това на обстоен преглед, след разопаковане на идеята. Защото:
Как така на тия дати започва и свършва Силата, и пак започва и пак свършва
даден цикъл от 365 дни, колкото са и точките по тялото, както са 12 месеците, които
отговарят на меридианите в нашето тяло?!
Е, щом е така ние само веднъж в годината
ли се нуждаем от заздравяване, просперитет, топлина и радост, а през другото
време, какво? За това аз смятам, че е редно всеки ден докато сме живи да
завихряме енергията чрез въртеливото движение на малкия и голям кръг, която
тече в нас за да сме здрави и да не вярваме сляпо на медицината,която отрича
нещо,което не може да контролира.
Освен това с образуването на тия
кръгове чрез въртене на дланите, можем да ги отнесем към упражняване на
контрола от Белия и Черния управител(Ин
и Ян). Те се задвижват посредством кръгови движения по ПМС. Движението събужда
вътрешното ни Слънце,което е символ на топлина,плодородие и изобилие. Освен това
упражнението селектира енергията в цялото ни тяло целогодишно,което би било добре да я разберем
преди да умрем. ...
(Авторски материал)
Следващия материал само
подплътява моите изследвания навътре...и не е мой!
„След освобождението на България от тук преминава
Елена Блаватска създателката на Теософията. Ето какво пише тя в статията си
КРЪСТЪТ И ОГЪНЯТ за българите и древния ни обичай Сурва:
"Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи
непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите,
зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните
гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските
Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка
катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу,
дори напълно са запазили култа към Слънцето.
Повече от хиляда години този народ, за който преди
последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството.
И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как
те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник
Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния български бог Сурва.
В българската митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на
арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието.
Корените на този празник отиват далеч в дълбините на вековете, тъй като много
преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали
празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да
изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му
езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености,
обредите и ритуалите като цяло са едни и същи... "
Боговете на различните български племена по всичко изглежда са били различни, и така ако на Волга българите са почитали Мардук (вавилонският върховен бог), в същото време дунавските българи вероятно са наричали главния си бог - Сурва! Връзката между дунавските и волжките българи е видна и следите от нея са се запазили. В най-голяма степен това е в сила по отношение на народните ни празници, които са се запазили почти еднакви въпреки, че българите се разделят, приемат различни религии, и започват да говорят различни езици!
Според последната и вече много популярна теория за произхода на българите, древните българи са били индо-ирански или арийски народ {Тук става на въпрос не за широко възприетото значение на думата арийци, тоест индо-европейци или нацисткото - бели хора или раса, а става на въпрос за народите живеещи в областа Ариана и земите на така наречената Оксуска цивилизация!} и са живеели именно в земите където се е говорел авестийския език, а това са земите около древния град Балх, около река Амударая и в подножието на планините Памир и Хиндокуш! Доказателствата в подкрепа на тази теория са много, като освен данните от различни арменски, индийски и арабски хроники, съществуват много езикови паралели, като може да се каже, че езика ни е славяно-ирански и паралелно използваме славянски и български думи с ирански произход!
В иранската митология Саурва е едно от божества подвластни на Ангри Майню - бога на тъмната или лошата страна в дуалистичния свят на иранските богове! На него дунавските българи се оповават през зимата и той дарява с благодат, здраве и късмет. Това различие не е уникално, а е много характерно за индо-иранските народи.
Първите големи арийски държави и импиерии са Оксуската, Мидийската и Ахмединската на персите. Оксуската е най-ранната и слабо проучена индо-арийска цивилизия и се намира около река Амударая(Оксус на гръцки език). Част от нейните племена наречени Кутии превземат, разграбват и управляват около 100 години Месопотамия, а по късно от оксуските арийски племена се появяват народите на Балхите, Медите и Персите. Именно през този период започва засилен културен и религиозен обмен. При Мидийската и Ахмединската империи възниква нужда от религия чрез която, различните народи влизащи в империите, и имащи различни езици и вярвания, да бъдат управлявани по-добре. За целта иранските магове на базата на старите арийски вярвания създават Зороастризмът, който е известен като Религията на Маговете или Огнената религия. Маговете или Магите се предполага, че са каста от Шумерски жреци, и са споменати като едно от мидийските племена. Те по-късно стават основата на жреческите касти в Персия, Партия, Бактра, Хорезем, като се смесват с месните магове и развиват техните вярвания и познания за космоса. Маговете най-вероятно са били приети от тези империи именно с тази цел - да създадат тази религиоза система, помагаща за управлението на империите. По-късно или паралелно на зороастризма в Бактрия именно част от тези магове създават Зурванизма, кото той има по-различен мироглед върху света и върховния бог е - ЗУРВАН - бога на безкрайното време, съдбата и космоса.
Фактът, че българския вариант на името на този бог -
Сурва - е идентично с оригиналното име на върховния Зурван, говори за това, че
дунавските българи са наследници, както на култа към Зурван, така и на стари
българи дошли от земите където се е говорел авестийския език! Зурванизма и
Зороастризма са огнени религии при които огъня е почитан с различни ритуали, и
е смятан за земна форма на небесния огън на слънцето. По същия начин чрез
огнените български обичаи - Сирни, Сурва, Жив огън, се почита огъня, като се
палят и прескачат огньове за здраве, правят се факелни шествия. Някои средновековни
автори твърдят, че религия на дунавските бурджани, тоест българи, е била
"вярата на магите" - зороастризмът! Учудващо е колко си приличат
българските кукери и изображенията на Зурван! Зурван е изобразяван като човек с
лъвска маска с змия над нея и с криле, държащ жезъл и меч, от друга страна
българските кукери са с животински маски по които често се слагат птичи пера
във форма на криле, а кукерите носят и дървени мечове и тояги с чимшир(или
факли). Съвпадението е пълно! Също така имаме новогодишно стихче, което се пее
от сурвакарчетата за здраве и късмет:
Сурва, Сурва, нова(весела) година,
златен клас
на нива,
червена
ябълка в градина,
пълна къща с
коприна,
жив и здрав
и догодина,
до година до
амина!
Ако заместим Сурва със Зурван или със Зърва - името с което е наричан този бог в Согдиана, то песничката се превръща молитва към бога:
Зърва, Зърва, (дай ни) нова(весела) година,
(дай ни)
златен клас на нива,
(дай ни)
червена ябълка в градина,
(дай ни)
пълна къща с коприна,
(дай ни)
живот и здраве и догодина,
догодина до
амина!“
(информацията в кавичките е взаимствана от сайта: http://www.surva-bg.com/)
