Когато имах време да те обичам си мислех, че си всичко за
мен, на този етап, но: това, което се опитват всички жени, е да променят мъжът
и да го "нагаждат" според собствените си интереси и търсения на
моментните им настроения и състояния, ме наведе на мисълта, че: и ти си същия
сън, който ще свърши, все някога защото душата ми не търпи окови, както не
узурпирам, така и не възприемам любов, която да ми нарежда... и да ме
"поставя" на колене или да ми дава „трохи“.
А, когато се налага "да избирам" между
теб и онова, заради което не си на себе си от ревност, то аз избирам да следвам
призванието си, не теб. Ти не заслужаваш повече внимание, sms-си или каквато и да била нотка на внимание. Защото няма
как да ме разбереш, щом поставяш условия, щом ревнуваш и щом всеки път "бягаш" от мен когато
"надушиш" друг парфюм по ревера ми... сякаш трябва да се срамувам, че
клиентките ми, са класни жени и се пръскат със скъпи парфюми, а ти се
принизяваш, сравнявайки се. Не мисля, че дори имам време да влизам в
обяснителен режим, но понякога ми доставя истинско удоволствие "да те
нахраня", за да знаеш, че когато те смятах за единствена, ти си мислеше,
че те заблуждавам понеже са те лъгали и предавали, за което аз нямам вина. Но
днес е късно. Дълго време ти казвах, че "щом сърцето тупка – всичко е
поправимо", и е така, и бих желал да поправя грешката си, по която се
подлъгах. Ти си неин представител. Извинявам се, само на себе си, че си
причиних това, за пореден път да повярвам на жена, която ме бе ползвала за
"разнообразие" в своя скапан живот. Живот в сиво и ощетен от любов,
която търси вън от квартирата си... защото явно си квартирантката, която не ме
разбра...
...и защото нямало как да живееш в Лясковец. Никой не те кара-по дяволите! Просто не си била ти, тази която ще определя кой, къде и кога...
Това е нотка от
новия ми продукт – парфюм (всички прилики не са случайни и не са плод на вашата
мозъчна дейност)!
