Картината - "Светецът от Байлово"

                   Картината – „Светецът от Байлово“

Той не възприема подвига си като важен, а като необходимост.

От скоро(6-7месеца) започнах да събирам кутийки от бира, студен чай, кола, пепси и т.н., защото искам да създам една картина. Картина, която ми се върти в главата.Тя е следната:

„Да събера достатъчно такива алуминиеви кутийки и да ги предам на вторични суровини. Парите, които дойдат от там да ги дам на дядо Добри - Светецът от Байлово. Още когато си казах, че искам да го срещна този човек веднага ми излезе и модела на действие. Събирам това и дарявам парите на него. Не искам нищо от него освен една снимка за спомен с него за да мога да напиша материала си заедно с него и да му го посветя.“

Наистина не знам, колко време ще събирам такива кутийки, но в мигът когато спомена, че това е за каузата на дядо Добри сякаш такива кутийки излизат сами и аз само трябва да ги взема и смачкам за да ги пусна в кесията в която ги събирам за да влязат повече. Просто събирам с тази мисъл, защото наистина това дело ме прави щастлив. Не ме интересува мнението на никого за моят модел на картината ми, нито ме вълнува, как ще възприемат хората това, което правя. Виждат ме да ровя в кошовете, да се навеждам в калта и да зачиствам разни(кутийки)неща, влизам в храстите за да извадя едва доловима кутийка. Всичко е в името на дядо Добри. Признавам си, тази ми идея ме разшири и ме прави щастлив и разширен. Приех тази идея и никой няма да ме чуе да възроптая. Свършвам я и преминавам нататък.

Ако на някого не му е ясно, кой е  дядо Добри, нека се потруди да разбере... Но да

Събиране на алуминиеви кутийки.

не чака да разбере моя мотив...защото аз съм Христо от Лясковец и нямам нужда от такъв(да доказвам,показвам или пояснявам), но идеята ми подейства вълнуващо. Не е нужно да давам обяснения за делото си. Но БлагоДаря за самата идея, която ме осени и с която живея ден и нощ до нейното осъществяване.

Картината – „Светецът от Байлово“ е съставена от много желание(докато мечтая за срещата си с него, аз действам и събирам), алуминий(хората са ги направили, други са ги изпили, а аз ги събирам с цел), и събиране(тука вече се откроява модела на филантропия и от моя страна). Както самия образ-патрон на целта ми е обикновен човек и въпреки това е филантроп, дарява средствата събрани от него за облагородяването на църкви, училища и параклиси. Живее скромно дори аскетично, но какво от това. Каузата ми е чиста и при първа възможност веднага ще ида в София за да се срещна с него за да му дам парите и да си направя една снимка за спомен. Свят човек е дядо Добри и въпреки, че такива хора са мнозина, той се откроява със своята харизма, не на просяк, а да филантроп и поставя пред изпитание хората, които уж имат много, а всъщност не е така. Но за всеки влак си има пътници...

Дарението ми за Пример!

...Само ще подскажа, че не е нужно да имам много за давам или даря. Просто знам какво е да нямаш дори когато ти се иска да имаш...

 Ако човек не усеща Добрината (първо) в Сърцето си то Той е Беден. Налага му се да пази, онова, което си мисли, че „Има“... Но забравя, че само онова, което е Раздадено е Негово и му принадлежи в някаква степен. Според моите „скромни разбирания“ много е важно да синхронизираш Добротата, Добрината и Даряването си с нуждата от нея в точния миг, не някога или друг път, а сега на мига, днес, веднага!!! Защото:(Всяка постъпка може да се превърне в Добро дело, ако в нея няма Корист)...

Аз съм Творец и както всеки такъв създавам свое произведение картина. Картината показва, как всеки отива да дари стотинка, две, лев на Дядо Добри. В мигът, в който го прави съзнанието ми запечатва миговете с помощта на невидимия апарат и така създава конкретен детайл от акта на дарение. Акта е продиктуван от човешката милост подтикната от Божествената Искра в нас. Аз именно създавам такава картина. Не знам колко ще я разберат, но какво от това. Тя вече е факт!! Тази картина съвсем леко ме доближава до образа, в който се превъплътих - дядо Коледа и в деня на Именния си ден (25.12.2012г.) Коледа аз разнасях подаръци и виждах, какво е да дадеш „нещо“ на този ден! Образът на Дядо Добри е изключителен патрон на българските маркетингови разклонения(а защо не и световни), защото има, какво още да научат от него. Защото в днешно време е Лесно да Имаш, но трудно да Дариш!

Не можах да се стърпя и един ден с моя Приятел Лъчо(понеже и двамата сме

Хран. продукти на стойност 10лв.

в Основата на Неправителствената Организация „С вяра в доброто“) говорехме, че едни хора се нуждаеха от храна и аз веднага спонтанно извадих чувалите с кутийки и отидохме и ги предадохме в пункт за предаване. От 20кг. Събрани кутийки взех 12лв. и 80ст. След като отидохме до Социалните в Горна Оряховица тогава купихме пакет с храна за 10лв. каквато стойност събираме и за други пакети.

10лв. за Пореден път видях, че не са много, но са достатъчни в точния миг. Въпреки, че това което бях решил Първоначално(т.е. да ги даря на Дядо Добри) сега ги дарих за храна на майка и син, който живеят в общинско жилище. Сълзи и Признателност на Съдбата, че поне има хора като нас решили да помагат(па макар и с каквото могат). Според мен тук става въпрос за Милосърдие, а не за Милостиня!

В този миг разбрах едно: Надеждата е Обръч, който се дава на Сърцето за да не се Пръсне...

Доброто просто преминава през мен...