“Скъпа моя,
няма да назова името ти, защото твоето име е името на целият ми свят и се страхувам да не му се случи нещо. Помня денят, в който те срещнах… Денят, в който сякаш преоткрих себе си, защото сякаш до този момент бях изгубен. И чрез теб започнах да се намирам. Не веднъж, ти бе очите с които гледах света, защото моите можеха да гледат само болката. Не веднъж, ти беше ушите с който чувах романтичната музика, която пускаше за мен. Ти беше тази, която ме хвана за ръка, когато пътя бе до кръв трънлив и ти бе тази, която подаде ръката си, за да споделиш с мен пътя обсипан с рози. Не се отказа от мен никога. Когато падах зловещо, когато вървях към дъното, когато променях светогледа си, когато се изгубвах из хората. Крепеше ме в погрома ми, със своята надежда и безрезервна обич. Издигаше ме до небесното с крилете на чистите ти чувства. Летеше с мен и падаше с мен. Не ме напусна. Беше ти трудно понякога, но превъзмогна себе си, в името на това да бъдем заедно.
Знаеш ли, обичам те. Не ти го казвам често може би, а трябва. Трябва, защото ти изгради за мен, свят, в който всичко е обич. Ти извървя за мен и най-трудните пътища, ти направи най-големите жертви. Какво ти дължа ли? Целият този свят, в който живея днес. Цялата любовна вселена, по която се спускам ежедневно. В началото се питах какво си ти? Каква е тази любов? И знаеш ли, разбрах, че мога да я сравня само с една от онези кутии шоколадови бонбони, които ми подаряваш, всеки път, когато искаш да ми кажеш, колко ценен съм за теб. Кутията с бонбони е пълна с различни по вид и цвят изкушения, но едно от тях ми е любимото. Също като теб. Може да има много други, по-добри или по-лоши, но никой от тях не може да нарисува картината на моята вселена както ти. Никой друг, няма тези пъстри акварели, никой друг не може да русива тези цветя…
Ти остави своя отпечатък върху мен. Ти гравира в сърцето ми, истинската любов, без която не мога. Ти ме промени. Показа ми, че радостта може да бъде само в една усмивка, че щастието в това да ме прегърнеш и че няма нищо по-ценно от това, просто да говорим за всичко. Ти ми подари най-голямото богатство – изкуството да те обичам. А това да това е най-истинското изкуство…”
/взето от нета/
