“La’Ross Your” Kervan и zавладяването от SPA нюанси

Днес бих искал "да поговорим" за пустинния крем “La’Ross Your” Kervan. Все по-често ми се акцентира от вътрешната ми свят, че мотивът за създаване на нещо е от основна важност, която устоява на времето. Ако не е чиста се само разрушава сама...
Мисля, че по различни поводи съм споделял, че  мотивът ми за създаване на крема е „успокояването“ на кожата ми след „третиране“ с агресивни сапуни в комбинация с водата. Вместо тази комбинация да създаде желаната нотка на чистота и спокойствие, се оказва, че кожата ми има нужда от още нещо, защото усещането за сърбеж и раздразнения на места е неприемливо за чистата среда... Няколко месеца се „лутах“ в страната на търсещия подходящата симбиоза от билки точно и конкретно за този крем. След като се подредиха го създадох... въпреки, че името на крема бе дошло още с познаството ми с една жена от Нова Зеландия, чрез социалната мрежа.

Още в мигът, в който забърках първата „доза“ от първите 100ml крем, веднага си намазах горната част на дланта, за да усетя има ли нещо за усещане в качеството и си силата му... Преустанових създаването на всички други „дози“ и излязох да се разходя из градината. Исках да усещам тази интимност която създава само за себе си. Наслаждавах и се сам. След това минаха така няколко минути и веднага реших да си измия ръцете за да видя „остатъка“ който не виждам от крема дали ще се размие с водата... Е, то нямаше и следа от крема. Беше си попил в дълбочина и слял своята грация с моята. Няма да скрия радостта си, че първия тест приключи изненадващо чисто и грациозно. След това дойде другия. С нетърпение чаках да си взема душ, за да докажа на самия себе си, че продукта действа още по-добре след душ... Окъпах се нарочно с агресивните сапуни, който продават в магазините и още с първите попивания на кърпата отново започнах да „се почесвам“... С голяма радост се намазах с крема „Kervan“, че признавам си, бях нетърпелив....Още преди да мине по-малко от 3-4 мин, по време на обличането си, не усещах раздразненията на кожата си... теста бе преминат... Успях да създам „филм“ на кожата си, който да дава комфорт и на мен... най-накрая! Търсенето на детайли във формулата дадоха резултат... Простичко, семпло, но значимо...

Както не веднъж съм казвал, че всичко го пробвам първо върху мен, защото го създавам за моя лична употреба и след това... го оповестявам и го продавам.   А, относно пустинята и обвързаността на крема  с нея, си има причина... Той се роди точно тогава когато пишех романа МАХДИМ. И двете събития се преплетоха толкова стилно, че вече са заедно. Само не се предлагат като „крем и книга“ в комбинация(но само за сега). И така пустинният крем стана част от „Златните 7“ – Продуктова Гама създадена с идеален мотив да е по-близко до хората... Бутиковите количества, са за предпочитане, първо за да не изгубвам от поглед самия продукт, след това рецептата се запазва такава, каквато е от първия ден на забъркване ѝ. Трето, че не бих допринесъл по-добре да стават нещата, ако се стремя само към количество за сметка на качество. За това истинското първично качество е гарант за количества(според мен). За това количествата са малко около 100бр. на месец и отношение към тестерите е същото. А най-добре се получава, когато направя масаж на клиента и след това за капак-подарък му направя масаж-маска на лицето. Крема попива изключително качествено във всеки тип кожа и не ѝ пречи. Само ако има грим го отстранявам нежно с помощта на дискове за дегримиране(и за това моля когато хората идват на процедури при мен да са без грим и пръстени, гривни и ланчета). От там идва и насладата, която  е хубаво човек да си подарява сам на себе си, ако няма кой друг да му я сътвори.

Крема не става за продължителен масаж на тялото поради бързото му абсорбиране от кожата, но пък е истинска глезория и създава истинско SPA изживяване... За това препоръчвам на клиентите да си дадат време и да се насладят, друго не им е нужно. Защото когато си придадеш време в комбинация със стойност, имаш време за всичко. Дали аз ще го втрия в кожата им или те сами ще си го поставят е без значение... целта е важна, да бъде достигната, която е да обгрижва и допринася за онази любвеобилност, която само една сърдечна прегръдка допринася. За това обгърнете тялото си с “La’Ross Your” Kervan и си дайте домашната доза SPA удоволствие... на професионално ниво.

P.S.: А когато си правите сауна и парна баня, след това ефекта на крема е още по-дълбочинен... Просто е, само го втрийте и се усетете завладяването.

Първия SPA продукт: SeA gracias Relax XXI

Здравейте, аз съм Христо от Лясковец и чрез моят продукт, които съм създавал помагам на дамите да са значително по-свежи и с хармонична здрава визия, която да ги радва и да им носи удовлетворение. И вместо да се „защитават“ от вятър и слънцето, както и природата като цяло, те могат да изразят себе си, чрез избора си. Не, казвам, че работя само с жени, но на моменти те са по-активната част, която е заангажирана с външния си вид и гледа наистина да създава постоянно и запомнящо се впечатление. Масажния крем “SeA gracias Relax XXI” е нов продукт с тенденция, която си проправи път. Плътността му е лека, но усещането е за истинско присъствие върху кожата, както на лицето, така и по тялото. А когато се нанася на косата, тя запазва истинската си същност...през сезоните. Серията SPA на която е първи представител, масажния крем, създава желан комфорт при употреба и това създава вакуум от търсене, което е стремеж към опознаване на нови и нестандартни подходи... както от страна на създателя му, така и на ползващите го, дами!

Няма да скрия, че не ползвам външна лаборатория, а вътрешна. Не ползвам излишни неща като помещения, които да заемат площ с паяжина,освен дистрибуцията на пласмента, която ми е в полза. Целия процес се случва далеч от светския шум и е лишен от всякакви „нетърпеливи надзъртания“. От как се докоснах до „Другата Страна“,намалих времето и желанието си да си губя времето в гледане на „вредни емисии“. Но пък имам желание да си затварям очите по три пъти на ден за да влизам в новооборудваната творческа стая, в която  имам всичко, от което се нуждая и виждам живо всичко, онова от което се нуждая. От карфица, до монитор за изследвания на показатели. Не работя с персонал (за сега), но единствено ползвам доставчици и дистрибутори. Използвам и своето „духовно ухо“, с което слушам мелодичния нюанс на Творческото начало, от където идва всичко. Създавам  продукти от висок клас, които започнаха да запълват една ниша, която просто не е била забелязана до сега(но това не ме интересува,кой колко (до)вижда). Аз започнах да я ползвам с голям ентусиазъм и това ми даде първата кофа „студена вода“, за да се опомня къде съм. С глава високо „в облаците“ заради „облачните услуги“ от където идва информацията ми, която предлага живота и здраво стъпил на земята, но крачейки по нея с цел. Докато спя(„работя“), а на сутринта докато работя(си „почивам“)! И когато ставам "рано" (за някого, но не и за мен) свършвам всичката "важна" работа, която съм си "създал" и чрез която генерирам продуктите си, книгите, статиите, срещите и заявките на клиентите, а и нека не забравяме, че и аз самия съм клиент на за много други услуги... Когато се обърна и погледна часовника и é едва 10:00 часа ми се струва, че е минало повече време(ето тук е "уловката" на ранното ставане), а аз съм "сколасал" с всичко "важно" защото съм го подредил още по време на оперативката... няма да дърпам нищо за "опашката", но когато свърша всичко се оказва, че винаги може и още неща човек да поеме... Но както казвам много пъти в различни ситуации, че Светлата част на денят започва от Тъмната част на нощта, която е нужна на тялото, душата и мозъка ни, които са в симбиоза и се сплотяват, чрез-здрав сън! Докато спя(„работя“ в творческата работилНица-Работил в Ница), а на сутринта докато работя си „почивам“!  Наистина тъкмо тогава мисля, че има "смисъл" човек да създава повече време за себе си, не като го "разтегля", а като го подрежда и след това блажено да се възнагради на време с кафе, бонбон, парче кейк/торта и т.н... а защо не и див секс! И те така. Ето и такива „късмети“ ми се падат, от ранното кафе: "Ако за обикновения човек, познанието е фенер, който му показва пътя, то за гения е слънце, което му разкрива целия свят." - Шопенхауер


На скоро ме попитаха: „как успявам да съвместя всичките тези неща, който правя и как ми стига времето“? А отговора ми е много прост. Според мен нещата, с които се занимавам за мен (не)са много (може и още), но пък ми доставят истинско удоволствие и ми запълват графика до максимума му. Освен това всичко постигащо от мен е това, което изглежда много в очите на хората, е така защото всичко е подредено и има своята последователност. Нищо не е на куп. Първо едно, после друго и т.н... Благодарение на тази последователност стъпка по стъпка нещата се виждат мащабно. Хаоса никога не се вижда като обем, той си е „въздух под налягане“ и образува на ползвателя му само „кълба“ от нерви.

HR(Human Resources) – Човешки ресурси. 

Всичко е светлина! Уникално интервю с Никола Тесла

Уникално интервю с Никола Тесла, проведено от Джон Смит, в което великият учен казва: „Всичко е Светлина. В някой лъч светлина се крие съдбата на една нация, всяка нация си има собствен лъч. И запомнете: никой човек, който е съществувал, не е умирал.“

Господин Тесла, вие имате славата на учен от най-високо ниво. Какъв човек сте всъщност?
Това е добър въпрос, господин Смит. Ще се опитам да ви покажа.
Исках да осветя цялата планета. Съществува достатъчно електричество, че да направим второ слънце. Светлината може да се появява като пръстен около екватора, също като този на Сатурн. През Земята преминават всякакви енергии. Те могат да имат и материални проявления. Животът съществува в безкрайно количество форми и задачата на учените е да ги откриват. В това отношение са важни три проблема, чиито решения знам, че няма да открия, но няма и да се откажа.

Футуристите казват, че 20 и 21 век са се родили в главата на Никола Тесла. Съгласен ли сте? Наистина имам много открития, но се чувствам победен. Не постигнах най-великото нещо, което исках.

Какво е то, господин Тесла?
Исках да осветя цялата планета. Съществува достатъчно електричество, че да направим второ слънце. Светлината може да се появява като пръстен около екватора, също като този на Сатурн. През Земята преминават всякакви енергии. Те могат да имат и материални проявления. Животът съществува в безкрайно количество форми и задачата на учените е да ги откриват. В това отношение са важни три проблема, чиито решения знам, че няма да открия, но няма и да се откажа.

Кои са тези три проблема?
Първият е храна. С каква звездна или земна енергия да нахраним гладните на Земята. Вторият проблем е свързан с унищожаването на злото и страданията, които спохождат хората по света. И третият проблем е дали има излишна светлина във Вселената.
Аз открих звезда, която по всички астрономически и математически закони може да изчезне и нищо няма да се промени. Звездата е в нашата галактика. Светлината ѝ може да има такъв интензитет, че да се събере в сфера, по-малка от ябълка, а звездата да е по-тежка от Слънчевата система.

Също се опитвам да разбера как да отключа енергията, която се съдържа около нас. Това, което виждаме като празно пространство, е просто проявлението на заспала енергия. Никъде няма празно пространство. В черните дупки, за които говорят астрономите, се съдържат най-големите източници на енергия и живот.

Били ли сте женен някога? Никъде не се споменава за ваша връзка с жена.

Не, не съм се женил. Има две гледни точки: много привързаност или никаква. По средата е това, което възобновява човешката раса. Жените поддържат и подсилват жизнеността и духа на някои мъже. При други самотата върши същата работа. Аз избрах втория път.

Почитателите ви се оплакват, че нападате относителността. Странно е твърдението ви, че материята не притежава енергия. Къде е тя?
Първо е била енергията, после материята.

Това нещо подобно ли е на твърдението ви, че вие сте роден от баща си?
Точно! Нека поговорим за раждането на Вселената. Материята е създадена от изначалната и безкрайна енергия, която наричаме Светлина. Материята е проявление на безкрайните форми на Светлината, защото енергията е по-стара.

Вие стигате толкова далеч във враждебността си към теорията на относителността. Че даже изнасяте лекции срещу създателя ѝ.
Запомнете, не пространството се изкривява, а човешкият ум, който не може да осъзнае безкрайността. Ако създателят на теорията за относителността я осъзнава добре, то той би получил безсмъртие, даже физически, стига да иска. Аз съм част от Светлината и тя е музика. Светлината насища всичките ми шест сетива – виждам я, чувам я, докосвам я, помирисвам я, и я мисля. Мисленето за нея е моето шесто чувство. Частиците светлина са написани ноти. Една светкавица може да е цяла соната. Хиляди светкавици са цял концерт.
Първо е била енергията, после материята.

Числата и уравненията са знаци, които описват музиката на Светлината. Ако Айнщайн беше чул
тези звуци, той нямаше да измисля теория на относителността. Тези звуци служат като съобщения за смисъла на живота, че Вселената съществува в перфектна хармония и красотата ѝ е и причина и следствие на Сътворението. Нютон е научил, че тайната се крие в геометричната подредба и движението на небесните тела. Той разбрал, че във Вселената действа висш закон на хармонията. Изкривеното пространство е хаос, хаосът не е музика. Чувате ли тази музика?
През цялото време. Душевното ми ухо е голямо колкото небето над нас. Според теорията на относителността на Айнщайн две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Веднъж създаден, звукът съществува завинаги. Човек може да умре, но продължава да съществува в тишината, което е и най-голямата му сила. Аз нямам нищо против Айнщайн. Той е мил човек и е направил много неща, някои от които ще станат част от музиката. Ще му пиша и опитам да му обясня, че етерът съществува, и че неговите частици са това, което поддържа Вселената в хармония.

Какви са заключенията ви от всички тези знания?
Има десет условия за адаптация. Първото е организмът да е наясно със задачата и задълженията си. Дървото знае, че е дърво, храстът до него също знае, че е храст. Още от дете знаех, че ще направя повечето си открития. Второто условие е решителност – всичко, което се започва, трябва да се довършва.

Какво е третото условие за настройване?
Ръководене на жизнените и духовни енергии. Оттам прочистване на многото нужди, които има човек. В този смисъл на нещата аз никога не съм губил нищо, само съм печелил. Насладил съм се на всички дни и нощи. Може да напишеш : Никола Тесла е бил щастлив човек. Четвъртото изискване е да се настрои физическият механизъм за работа.

Какво имате предвид?
Първо поддръжката на механизма. Човешкото тяло е перфектна машина. Познавам процесите в нея и какво е добро за нея. Храната, която почти всички ядат, е вредна и опасна. Понякога ми се струва, че всички готвачи по света участват в една огромна конспирация.

Петото условие е паметта. При повечето хора мозъкът е пазителят на знания за света, придобити през жизнения цикъл. Но мозъкът се занимава и с по-важни неща от самото запомняне – той избира правилния спомен в правилния момент. Това е навсякъде около нас. Всичко, което някога сме виждали, чували, чели, научили, е около нас във формата на светлина. Откритията, които съм направил, стояха в ума ми дълги години, преди да ги реализирам.

Често споменавате за силата на визуализирането.
Може би трябва да благодаря за всичките си открития на тази сила. Виждам ги пред очите си, както виждам какво се случва в живота ми – реални и видими. Като млад ме беше страх от това, защото не знаех какво е, но после се научих да използвам тази сила като талант или дарба. Визуализирам даже и поправките върху изобретенията ми. Визуализирайки, решавам сложни математически уравнения. Зрението и слухът ми са перфектни и смея да кажа, че са по-добри от на повечето хора. Чувам гръмотевици на разстояние 150 мили и виждам цветове в небето, които другите не могат. Така съм от дете, след това съзнателно доразвих тези умения.

В младостта си сте били сериозно болен на няколко пъти. Заболяванията част от условията ли са?
Да. Често заболяванията служат за прочистване на тялото и душата. Задължително е човек да страда от време на време. Душата може да излекува повечето болести. Като ученик се разболях от холера, защото върлуваше из Лика. Излекувах се, защото баща ми най-накрая ми позволи да изучавам технологии. За мен илюзията не е болест, а е умението на мозъка да преминава отвъд триизмерното пространство. Илюзиите са ме съпътствали цял живот. Бях в Париж, когато видях смъртта на майка ми. В небето, изпълнено със светлина и музика, се носеха прекрасни същества. Едно от тях беше образ на майка, която ме гледаше с безкрайна любов. След като видението изчезна, аз знаех, че майка ми е починала.

Какво е седмото условие?
Знанието как духовната и жизнената енергия се трансформират в това, което искаме. Осмото е придобиването на контрол върху всички чувства. До това знание или се стига чрез много години труд, или е вродено. Създадох от себе си това, което исках – духовна и изпълнена със смисъл машина.

Деветото условие, господин Тесла?
Прави всичко във всеки момент, така че да не забравяш кой си и защо си на Земята.

Какво е последното условие?
То е и най-важното. Напиши: „Господин Тесла си игра. Той си игра цял живот и се забавляваше.“

Това свързано ли е с вашите изобретения? Игра ли е?
Да, драги ми. Толкова обичах да си играя с електричеството. Винаги ми става неприятно, когато чуя историята за Прометей, който откраднал огъня, за да го даде на хората. Зевс нямал ли е достатъчно светкавици, че е наказал Прометей за една? А светкавиците са най-красивите играчки на света.

Обърквате ме, като твърдите, че вашите открития и изобретения са плод на една игра. Много хора ще се намръщят.
Проблемът е, че хората са прекалено сериозни. Ако не бяха, щяха да са по-щастливи и да живеят по-дълго. Една китайска поговорка гласи, че сериозността намаля живота. За да не се мръщят хората, нека се върнем на нещата, които те смятат за важни.

Читателите биха искали да чуят философията ви за живота.
Животът е ритъм, който трябва да се осъзнае. Аз чувствам този ритъм, насочвам го и го глезя. Той е бил много благодарен към мен и ме е дарил със знанията, които имам. Всичко живо се намира в сложни и прекрасни взаимоотношения: човекът и звездите, амебите и Слънцето, сърцето и кръвообращението, и всичко това в безброй мегавселени. Тези връзки са неразрушими, но могат да бъдат обладани, за да се създават нови връзки, които не нарушават предишното състояние на света.

Вселената е жива във всичките си проявления. Прилича на мислещо животно. Дори камъните са съзнателни същества като хората растенията, хората и животните. Звезда, която блести, иска да бъде видяна и ако не сме толкова погълнати от себе си, ще разберем съобщението ѝ. Дишането, зрението и слухът на човек, трябва да са в синхрон с дишането, зрението и слухът на Вселената.

Струва ми се, че долавям философия от будистки текстове?
Точно така. Има едно изначално познание, което човек винаги е притежавал. Вселената се състои само от една субстанция, която има безброй проявления. Посланията са навсякъде около нас, просто ние сме глухи и слепи за тях. Ако се свържем с тях психически, те започват да излизат наяве. Има много ябълки, но само един Нютон. Той е имал нужда само една ябълка да падне пред него.

Ще ви питам нещо, което трябваше да ви попитам още в началото на разговора ни. Какво е за вас електричеството?
Електричеството е всичко. Светлината е първоизточник на всичко. Тя е също и дистрибутор на всички проявления на Вселената. Аз съм електричество в човешка форма. Вие също, само че не го разбирате.

Работници във вашата лаборатория казват, че се наблюдават светлинни проблясъци и пламъци, когато сте ядосан или се чувствате застрашен. Вярно ли е?
Това е психически разряд и предупреждение. Светлината винаги е била на моя страна. Знаете ли как открих въртящото се магнитно поле и асинхронния електродвигател? Една нощ в Будапеща наблюдавах залеза. Спомних си за Фауст и започнах да го рецитирам. След това в диска на Слънцето видях и двете бъдещи изобретения.

Науката и поезията едно и също нещо ли са за вас?
Те са двете очи на един човек. Творящата енергия е идентична със светлинната.

Въображението е по-реално от самия живот според вас?
Въображението дава живот на живота. Аз се храня с мислите си. Научил съм се да контролирам емоциите, мечтите и виденията си. Целия си живот съм прекарал в екстаз. Това е източникът на моето щастие. Това ме е поддържало през всичките години на работа, която е достатъчна за пет живота. Най-добре е да се работи нощем, защото тогава се виждат звездите и връзката с Вселената е по-силна.

Споменахте, че аз, както всичко друго, съм Светлина. Това ме ласкае, но признавам, че не го разбирам напълно. Бихте ли обяснили?
Защо да не разбирате? Толкова е просто. Всичко е светлина. В някой лъч светлина се крие съдбата на една нация, всяка нация си има собствен лъч. И запомнете: никой човек, който е съществувал, не е умирал. Той се трансформира в светлина и продължава да съществува под тази форма. Тайната на това се крие във факта, че светлината се връща в началното си състояние.

Това прераждане ли означава?
Предпочитам да го наричам връщане към предишна енергия. Христос и няколко други са знаели тази тайна. Аз се опитвам да разбера как да запазвам тази енергия. Не го правя за себе си, а за доброто на човечеството. Вярвам, че моите открития правят живота на хората по-лесен и го насочват към едно по-морално и духовно състояние.

Интервюто е публикувано в нета на адрес: themindunleashed.



„Женена за един!Спяща с други!“- Скандална изповед


Когато Влезе в църквата и се запъти към изповедалнята, седна на столчето и зачака сърцето и да спре да препуска толкова бясно...както поведението и през живота.

“Oтче, искам да се изповядам.”
“Какво те води насам, дъще? Не си идвала много време!”
“Животът, отче. Животът!”
“Със  сигурност  Бог ще се радва да чуе гласът ти, след толкова време, защото само истината може те направи щастлива-както винаги.”

“Подозирам, че вашия глас отче, много прилича на мъжа, който обичам, а не мога да имам.”

Тя нямаше как да знае, че приликите са за това, да правят връзки в мозъка ни.Също така нямаше как да знае, че той е на „свободна практика“ като пастор. Но решетката, която ги делеше и облеклото на пастор го правеше коренно друг за пред света.
„Искам го. Желая го всеки миг. Сякаш съм обсебена от него. Някакъв особен аромат се излъчва от него, но не знам какво е това. Подлудяваме. Нямам обяснение. На моменти се чувствам като заблудена „овца“ въпреки, че съм лъвица, в очите на хората. Не знам, какво правя. Губя контрол над себе си, отче.“
„И дъските за гладене, дъще са сърфове, които са изневерили на мечтите си и са започнали  „нормална работа“.“
„Да, отче така е! Чувствам се понякога сякаш „господарят ми“ се държи зле с мен, като че ли съм прислуга. И въпреки, че не съм, пак се чувствам така години наред.“
„В този живот дъще, ще  откриеш ли всички отговори на въпросите си, ако не правиш нищо?“
„Искам, отче. Много искам да намеря нужните ми така отговори за да заживея нормален живот... Но как, продължавам да се питам? Всеки път, когато замълча, всъщност казвам, че... не мога без секс.“
"Мисля, че знаеш дъще, че има два варианта: теб или те ценят или те използват. Това се нарича взаимност. Ти към тях, те към теб. Няма, как някой да иска от теб да си безупречна, след като повечето мъже мислят с другия вариант на образованието над раменете си, което понякога им служи за глава, но не могат да си го признаят, защото „егото им“ ще бъде сериозно разклатено. А и е важно за теб, че си се научила да се справяш в живота „сама“, защото си забелязала, че винаги когато имаш нужда от някого или нещо, то или го няма или  „изчезва“ от теб поради първата трудност... Затова си сама и гледаш напред докато не намериш не мишката за да го сграбчиш, а лъва с който да бъдеш, себе си. Силния е не този, който те кара да се чувстваш жалка, а силата се състои в това, ако ти искаш да „полетиш“ той просто да те вдигне по-високо от земята и да ти помогне да имаш повече простор за крилата си, без да те чака да се върнеш. Ти ако сметнеш, че искаш и е редно, би го сторила, както за себе си, така и за него... и тогава можеш да създаваш семейство. А до тогава би искала да летиш, но без „тежести“ по краката, които те теглят към земята.“
„Моралното ми превъзходство се стопява за секунди, когато...“
„Да, дъще, продължи.Слушам те...“
„Когато бях още ученичка. Тогава сънувах разни еротични неща и си навлякох гнева на родителите си. А се оказа, че с това са иска ли само да ме сплашат да не си „играя“ с вагината си, защото това било „опасно“. Но аз въпреки това си играех, докато не стигнах до мига, в който мой „приятел“ ме хвана и ми предостави играчка с вибрация. Нарече го услуга, но след време си я взе. Тогава  ме чука като животно и бяхме толкова немощни, че едва станахме два дни от леглото. А аз бях излъгала, че съм на екскурзия с класа ми... Това, че родителите ми са спрели да се обичат и да се чукат, след като съм се родила, аз каква вина имам. Изпадна ли са и двамата едновременно „в депресия“, отчуждили се и това ме е лишило от времето  през което да разбера, какво е любовта за тях. Как да я усетя, след като тя не съществуваше в къщи. Беше отдавна изгорял въглен залят с вода, след пикник в гората. Много време се чудех, защо толкова „ме пазеха“ от онова нещо в гащите ми... уж не бяха религиозни фанатици, че да „ми я запечатат“, но като разбраха, какво правя ме гледаха подозрително всеки път когато се събирахме на вечеря. Не знаех, че има долна граница за опознаването на оргазма, дори и ако не съм спала с мъж. На това  дори гледали по-лошо от колкото ако съм била загубила девствеността си „случайно“. Оргазма в къщи бил непозната зона по наследство. И щом никой „не го познава“ значи, той не съществува, а още по-малко аз да съм се докоснала до него. До този миг мислех, че всичко е идеално в къщи, но то е било само фарс за пред мен. Идилия, която се е „клатела“ толкова силно и е чакала само да порасна и да се срути, както моралът ми, който се изпари според родителите ми. И какво да правя аз, чувствах се истински уплашена за дето се „докоснах“ до оргазма чрез клитора си, а после и вагината си. Образуваха ми страх, който и до днес ме мъчи, когато посегна към клитора си, за да го докосна. Но пък се радвам, че не намразих мъжкото докосване, особено когато някои от тях знаят как да го направят. И то както трябва! Тялото ми се влива и прелива в океани от сладост и разтапяне, но също така бушуват урагани в душата ми, които я раздират, понякога.“
„Когато Бог те избута до ръба на трудностите, вярвай в Него, защото тогава могат да се случат две неща: или ще те хване, за да не паднеш, или ще те научи да летиш.“
„Сигурно е така, но аз много често слушах заплахи от страна на майка ми, че ако майка й е била жива сега хубаво е щяла „да ме подреди“ и никога нямало да й създавам такива „грижи“. Тя щяла да „ме пречупи“ и да ми даде урок за цял живот. Но аз не съм сигурна, че това също ще помогне. Когато желанието ми извира от вътре отче, всичко друго е ограничаване на порива, който иска да му се отдам. И виждате ли, отче най-интересното, е че няма да ми се карат за това, че са ме чукали много момчета, но щом аз си доставям удоволствие, това се превръща в парадигма. Нямала съм това право! Както да се докосвам там,  така и „свободно“ да споделям на масата по време на вечеря за своето удоволствие, което съм си „причинила“ сама и толкова лековерно съм прегърнала. А те понеже родителите ми се били лишили от хиляди оргазми „заради мен“, аз трябва да бъда пречупена, защото „моето лишение“ ме очаква там някъде според тях... Колко странно ми се вижда всичко, не мислите ли отче?“
„Не дъще, всичко си има обяснение. Не знам с точност, какво си преживяла, защото ти разказваш от части различни пасажи от живота си, всеки път когато дойдеш при мен. Но знам едно. Няма човек на тази земя или която и да е било друга подобна, да може да те съди и обвинява, че си лоша или мръсна. И ако случайно го стори някой, то той прикрива себе си зад думите си на обвинител, за да не бъде обвинен от някой друг.“
„Обичам го. Знаете ли, отче, че в една книга, която ми попадна наскоро от един млад и талантлив автор, който твори в другия край на света, разказваше една история за началото и „края“ на една „мобилна любов“. „Женена за един!Спяща с други!“, е книга за любов която той изпитвал към една женена жена, която го наранила много. А си мислих, че само мъжете нараняват жените, а тя му важничила през цялото време докато му замазвала очите с два часа секс, и се правила на "силна". Но дефакто с това му натяквала, че му била казала още от самото начало. Можела само това да предложи. А мен ме е страх да се впусна в любовта, защото не искам да изживея същото само, че от обратната страна. Автора е направил така, че в началото на книгата си описва краят на „връзката им“ ако може да се нарече „връзка“ да се виждаш с някого два часа върху чаршафите, и колкото повече отиваш към края на книгата, се доближаваш до искрата на любовта, която се е била зародила между тяхното начало... Интересен подход е използвал и книгата е великолепно четиво за всички, които искат да знаят не какво е преживял, а какво не е успял, като се е подвел по тази мобилна следа. Обаче обходен път не е имало!“
„Не, че нямаш чувства, просто си намалила звука им, и се държиш сякаш апарата, който ги
излъчва е счупен. А той не е. Запомни, дъще не хората, които са до теб, когато си на върха, са твои приятели, а тези, които не те изоставят, дори когато се чувстваш в собственото си емоционално дъно. Не се превръщай в „брокер на данни“, ако няма да ги ползваш в твоя полза. Любовта в този й вариант е жива манипулация, за да могат хора по-лесно да стигат до чаршафите и секса, а не до сърцата си. Всички бързат за някъде, но в повечето случаи са без цел и посока. И така се „създават“ много премълчани истини. Трудно заставаш с авторитета си и и устояваш позицията си. Но ако не стане по тяхната, просто  заемаш неприлична поза и всичко ти е простено и подарено!“
„Тогава отче, какво да правя? От участник в живота си се превърнах в далечен наблюдател. Животът ми е в ремонт, а работниците все закъсняват за работа, и нищо не мога да поправят в срок. Не мога да върна миналото си, не мога и да го променя, а и да ви кажа, бих искала само да имам силата да издържа още една среща с него. Да мога да говоря с него, да се чукаме като животни, диво и с викове, а после ако иска „дявола“ може да ми взема душата!“
„За човек говорят лошо тези, които са по-зле от него! Тези които са по-добре, са заети да се радват на живота си, дъще! Хубаво да искаш да бъдеш мъдра, но спирай и поглеждай от време на време, дали не ставаш смешна, като „раздаваш“ съвети за щяло и нещяло!“
„Как  не  мога  да  намеря  такъв  мъж  какъвто е автора на тази книга. Да чака жената на сърцето си, а не да спи с всяка попаднала му „в ръцете“, защото една от професиите му е свързана с телата на много жени... но той никога не търсел изгода от това. Дисциплиниран е, мисловната му хигиена не е „заразена“, само в мисли за секс или оргии. Животът му е интересен, но той го държи в мистерия и не допуска всички да виждат, какво е постигнал с потенциала си. Може да обича и да се раздава, защото знае много добре, какво е да живееш без любов. Но не тази заради, която ме търсят мен. А онази която кара пулса да се ускорява, а краката да се подкосяват. Когато нямах нито пари, нито самочувствие бях никоя, но когато промених няколко неща в себе си и разбрах, че с моята „пирамида“  мога да променя много неща и да извадя голяма изгода, просто го направих. Не съм го мислила много - много. Гладът е по-силен от това да мислиш, че си много морален или че престъпваш „някакви закони“ морални или догматични... В тоя псевдо съд, в който живеят повечето хора  е важно ти самия да не сядаш на подсадимата скамейка, за да не „позволяваш“ на никого да те съди. И понеже аз го правя явно и нагло, а повечето се крият като „паразити“ да не ги видят „половинките им“... Заради това аз не търся половинки или половинчатости, а търся една цяла единица, която да ме приема такава каквато съм, без ни най-малко да иска да ме манипулира да се променям заради нещо или да ме иска „само за себе си“, след като  съм видимо  негова. Усетя ли синджирите да дрънчат по пода, когато някой ме мисли за толкова наивна и не допуска да се запита „тя защо е с мен“, значи ме е загубил въпреки гърбовете ни да са долепени един до друг в спалнята. Клетките, който предлагат повечето мъже са с различни нюанси, но не се заключват. Изглежда, че можеш да си тръгнеш винаги когато пожелаеш, но все отлагаш да го сториш, къде заради детето в теб, на което все прощаваш поради липса на „друга перспектива“, къде ако имаш наистина дете и се страхуваш и за него/нея. А и ако допълнително те стресира „половинката ти“ и те прави на подлога и не се налага дори да си сложиш червило или лек грим сутрин за да си ослепителна само за него, защото той е специален. То тогава за какво съм му  аз, за какво ми е той? Като ще е така  да я „караме натурално“, то по-добре да нямаме срещи един с друг, да няма любовни отношения, а само делови, пък мъжете да „изплезват“ език винаги когато ме видят... А жените им да се побъркват, че не са като мен. Едно „скромно“ изкушение, което ги кара винаги да си спомнят за мен дори и вечер когато заспят, спермата им да изтича в гащите, заради ерекцията, която предизвиквам... в мислите им! Много е сложна тази парадигма, отче и аз като една обикновена жена, се лутах дълго. Ходих на много прегледи, на много лекари за да разбера, че нищо ми няма по принцип, освен, че имам само едно желание „да достигам истински оргазъм“. Толкова ли много искам за себе си, че се налагаше да преглъщам и подмятанията на хората, че съм била „лека жена“ или курва. По-добре "лека" в очите на някого, отколкото тежка и пуснала корени в нечия клетка и да ме режат къс по къс всеки ден и да ме оформят като клечки за зъби. На където и да се обърна все „остатъци“ и нищо задоволително... Тогава защо „всички търсят“ някого когото да обичат без да знаят, че не са научени да обичат себе си, а са видели в семействата си, че един удря по масата и става така, както иска по светлата част на деня. Но вечер, когато иска да чука жена си (онзи, който е чукал неправилно по масата), се оказва, че я боли я глава, или внезапно и е дошъл цикъла... и все такива неща, които карат мъжа да посегне към друга. Тогава „идвам“ аз, онази безсрамница, която обича да „ограбва сънищата“ и да ги превръща в реалност. Много е важно за един мъж да е с качествено изпразнени топки и след това сит стомах, и ако няма да спи до мен може да си ходи по пътя... тогава как няма да се връщат при мен, като знаят, че аз не скимтя, не се тръшкам да ме возят в скъпите си коли или да ми купуват разни прищевки. Аз си имам достойнство, което не е обвързано само с гащите ми. Изпразвам ги, по някога им готвя и те си прекарват два часа, сякаш са в друг свят. Повечето мъже, които „ме посещават“ са с мен от 20-сет години. Заедно се променяхме, пораствахме (както се казва), опознавахме се и се търсим, защото аз искам да живея достойно, а те да не им тежат топките, без да се налага да „се молят“. Мъж трудно моли жена си достатъчно дълго за да я обезоръжи, а след това да я чука, като че ли е бил на война години и не е бил с друга, защото я е „обичал“... но се превърнал в заредено оръдие.“
„Няма гаранции, които да опаковат любовта в сигурен пакет, дъще. Любовта е жива, свободна, не можеш да я завържеш или задържиш, да напишеш точен научен доклад и да чакаш да те направи щастлив. Няма, как! Това не става така. Който се заблуждава в това води „сляп“ живот и ако някой го последва то той следва слепец!“
„Как да получа един ден по пощата документите си за развод, след като аз никога не съм имала разрешение за брак с някого, отче? Как? Като слизам от самолета, качвам се в колата и направо в хотела. Свършвам си „услугата“, за която съм тук в повечето пъти съм обременена от проблемите на клиентите си, както и от това, че не могат „да го вдигат“, но пък добре си плащат за това, аз да се постарая да не разбира никой. Искат ме, да съм до тях в много важни моменти от живота им, когато са на срещи, когато се развеждат, но вече станаха стотици, а аз съм една. Започнах да ги „изрязвам“ един по един и да ги карам да си търсят друга компания, но те вдигнаха залога и взеха да предлагат направо 6-7 цифрени суми, само за да бъдат с мен, една нощ. Това си е добро попадение за хора, които искат бързо да се изкачват „до върха“ и да гледат хората от високо, да не правят нищо и това да продължи „до края на дните им“... но един ден се събуждат в болница от свръх доза, а други са се сдобиват с етикет на палеца в една студена стая... И каква полза от пари, слава и красота,  като животът ти е свършил, защото бързо искаш да живееш, а това изчерпва кредита ти на доверие към живота. Да бъдат верни на себе си, съм ги учила стотици момичета, да не бързат, да не се заливат с омраза една друга, да не си крадат мъжете, да не се лишават от честта си и лоялността по между си, която се печели трудно в този необятен свят. Тези, които ме послушат живеят и вървят по моите стъпки, бавно и имат всичко, което и аз имам. Пари, екскурзии, храна, дрехи, жилище, кола, самолетни билети, иконом, карти с много пари вътре и винаги пари в брой в колата и домът ми...“
„Защо днес, дъще реши да споделиш всичко това? Нали не мислиш, че свършва света с това, което си сторила. А и долавям някаква нетърпеливост относно битовизмите ти... да се освободиш ли  искаш, за  да тръгнеш свободна на пътешествие по света!“
„Да, отче искам да тръгна, но толкова много съм се сраснала с всичко, и мисля че наистина когато сърцето ми „спре“ тогава ще си почина от всичко това.“
„Тогава, какво те спира, че не го сториш без да мислиш за другите.  Не се ли чувстваш  вече изгубена в собствените си граници, които са се размили и не знаеш къде и кога да спреш или да намалиш темпото. Кой те води, ако не ти, дъще? Кой ти дърпа конците, когато си сама, че така си обезумяла от желанието си за свобода. Нали уж имаш всичко, но не разполагаш с времето си, защото го продаваш твърде скъпо. Отдавна си се превърнала от проститутка, в бизнес дама с натоварен график...“
Последва дълга пауза. Тя наведе глава и се разплака...

(откъс от книгата "Женена за един!Спяща с други!", която излезе през 2016г.)

Слуга на Капката!

Капка по капка!(ябълкова градина от добрини)

Преди 5-7г.(2008г.) ми предложиха една идея. Понеже всяка сряда правех безплатни процедури-масажи къде на цяло тяло, къде на ходилата. И в знак на това не получавах нищо и хората се чудеха „дали съм добре“. Кой в днешно време правел такива неща безплатно? Но да продължа с идеята си. Та за всяка своя добрина към хората, която правех, трябваше да я маркирам с една ябълка на дървото което направих и стоеше в офиса ми. Там бях изрязал едно кафяво дърво от гланцово блокче и от още три различни цвята(червен,жълт и зелен) правех малки ябълки. Изглеждаше доста „детско“, щото сигурно „големите“ пораснали деца не правеха така. На мен не ми пукаше, кой какво прави, а беше важно какво можех да правя аз в този миг. И така от празно дърво с течение на времето се напълни толкова много, че се наложи да правя втори трето и т.н.... „маса добринки“ извърших. Та в този ред на мисли „от нищото“ се появиха три дръвчета осеяни с ябълки. Нямах си и на идея, какво означаваше всичко това, но ми доставяше неописуемо удоволствие да си правя по памет ябълки и да ги изрязвам. А след това да ги апликирам по таблото. Дали още тогава не ми е било „подшушната“ идеята за „ябълковата градина от добрини“. Нямах си и най-малка идея. И както от начало не се бях запалил и дори се стеснявах от факта, че ще трябва да „сляза“ толкова ниско, че да изрязвам ябълки, така това се измени и ми стана приятно. Нещо се промени...

И така „най-накрая“ дойде мигът, в който купих през есента(Октомври)на 2015г. и засадих три дръвчета. Две ябълки и една череша. Купих си тор и наторих местата и зачаках. Няма да крия, че бях любопитен и излизах всеки ден след засаждането да ги гледам. Да им отдавам по минута от времето си за да са „под око“. Но също така си въобразявах или ми се искаше да се разлистят и да имат плод и да мога с глас да кажа: „ето това са моите ябълки-положил съм труд за тях и ги има вече...“ Но е много добре,  че знам от преди въобще да се захвана с това, че на такъв процес му трябва време между 3/5 годинки. Долу-горе около 10.000 часа престой в земята. И след това още 40-70г. зависимост от стопанисването им... Олеле майко! Имали човек, толкова дълго време да стои и да чака всичкото това да го изтърпи докато живее и да види, какво е засадил. Ами може в това е разковничето: да изчакаш да видиш, това което си засял, какво ще донесе на теб и света.

Няма да крия, че съм се питал само това ли е: „пъхаш го“ в земята и траеш, докато се роди... Много посна ми изглеждаше всичката тая работа и си заврях носа в информацията... И се оказа, че тази фаза през есента е само толкова. Нищо не можеш да направиш, докато не си минат есента и зимата. На пролет би имал възможност да видиш друго, което до сега не си видял. След като се отрежат върховете на нивото на сърцето(човешки размер) и започне процеса, който ще наблюдаваш през другите два сезона. Идва мига на пръскането с различни препарати и може би хиляди „едноминутни спирания“ пред всяко дръвче, за да го „наглеждаш“. Въпреки, че то няма нужда от това и не допринася с нищо, на човек все пак му се иска да може и върху това да може да сложи ръка и го декларира чрез нетърпението си. Но... е излишно! И другото което видях, два модела(но тук ще засегна само единия за сега)за капково напояване макар само на един корен(независимо какъв е). Веднага след като направих сутрешната си медитация, дойде реда и на идеята ми. Взех шише от бира, малко тел, и си купих система за дифузионен разтвор от аптеката. Направих го, и започнах да го наблюдавам, от страни... Няма да крия, че не беше всичко отлично. Шишето се „сбръчка“, защото водата изтичаше, но с него и въздуха. Попитах един човек защо става така и той ми „подсказа“, че е хубаво да пробия малка дупчица, за да може „да диша“ системата, която създадох. Веднага се върнах и го сторих. Шишето повече не се деформира излишно. Усмихнах се на „малкото камъче(под формата на моето не знаниие)“ което беше на път да развали желанието ми да се справя успешно. Така на другия ден напълних отново шишето от 2l. и го закачих на ябълката в двора с капачката надолу и забучих системата, след като я пуснах  в 8:10 ч. Цял ден я наглеждах и колкото повече времето минаваше толкова по-учуден и удивен оставах! Капка по капка е същото като стъпка по стъпка. С единствената разлика, че в моето капково напояване следваше гравитацията и водата се движеше надолу, докато стъпките, ако са нагоре ще е по трудно. Но какво от това, кой е казал, че ще е лесно!? И в късния следобед в 16:15 часа 2l. вода беше свършила. Направих си този домашен експеримент, защото исках да видя с очите си, какво се случва. Вярно, е че сега е есен и капковото напояване(в нашите БГ ширини) е излишно, но пък това е самообучаващо се приложение, което тествах сам. Няма как да знам как става, ако не съм имал времето да се разгърна и да се науча, как се прилага на практика. След като видях този процес веднага се досетих, че това количество вода е изключително и достатъчно за поливане в продължение на тъмната част от деня-през нощта. Не се налага да стоиш с кофата и канчето или с маркуча до корена за да поливаш. Също така осъзнах, че ние изливаме голямо количество вода за кратко време и „си мислим“, че поливаме, а то е нужно да се полива умно, точно и конкретно,защото другото се изпарява. А не да пълним коритото където е разсада за доматето или окопа за вода с дръвчетата. Така разгадаването на тази „интелигентна“ влажност ми даде друг поглед върху напояването. Няма смисъл да се излива за кратко време вода, която е символ на поливането, но въобще не е рентабилна и е пълна загуба като разход. За това капка по капка е не само на сметка, но и не се налага да се замислим, че „за по-дълго време и с по-малко вода, човек може да се постигне разгръщайки, чрез капково напояване, повече площи и генериране на така важната влажност за отглеждане на всички видове култури“.

 По-добре да си „слуга на капката“, която допринася с по-голямото си качество напояването и същевременно да можеш да спиш през нощта прекалено спокойно, а напояването да се извършва благодарение на гравитацията и в съвсем малка степен -лични усилия.

Също така няма да крия, че начинанието ми изглежда „събуди“ и други хора около мен и подехме тема за капковото напояване. Оказа се, че този вид напояване може да се прилага за почти всички култури в градината, само трябва една машинка на батерии(която видях два вида и са на цена около 30-50лв.) и няколко метра маркуч с профилни дупки в него. Така това решава много въпроси с дежурството и „надяването“ да завали... Таймера на компютърчето се наглася „кога и колко“ да капе на определеното посочено място от теб. Това разпали още повече пожара към стремежа ми за придобиване на  площ за отглеждане на ябълки и череши. На пролет монтираш, есента прибираш. Е зависи, кога и какво отглеждаш. Ако е зеле... Но да не „залитам“ излишно и да философствам напразно. За сега толкова. Ето тук е клипчето с „джаджата“ имитираща съд, но пък ефикасно напоява с два литра вода. Замислете се, колко излишни течове имаме... Тук не засягам само икономическата страна на въпроса, а на нейната интелигентност и приложимост в качествения и вид... от мен!

За сега е това. Скоро и другия начин... Започнах да ценя тия капки повече, защото дават повече от себе си, вместо за кратко да има вода, а след това-суша!