"...Кажи ѝ, че я обичаш,но че това не я задължава с нищо. Кажи ѝ, че я обичаш и я пусни от мислите си, които понякога я искат само за себе си. Кажи ѝ, че я обичаш и се освободи от бремето, да се страхуваш за нея и да я мислиш. Кажи ѝ, че я обичаш и започни да грееш по начина, по
който си искал винаги да приличаш на Слънцето, което е спряло в косите ѝ, за да я топлиш. Кажи ѝ, че я обичаш, погали я по косата, целуни я по челото сякаш всеки ден се сбогуваш с нея и я повдигни на високо. Не я пускай, докато не отлети. Тя винаги ще помни това в
теб, че винаги ѝ помагаш да полети и да усети свободата и не позволяваш никога нещо да я дърпа към земята. Разтоварваш я! Любовта, дава крила само на тези, които осъзнават, че летенето не е болест, а дар, който разширява душата, не търпи окови и задейства
свободата в сърцето ѝ. Просто ѝ кажи, че я обичаш и че ще я чакаш... тогава може и тя да те дочака. И никога не забравяй, че хиляди хора не можещи да летят, дори само в мислите си, се чувстват на Земята, по която крачат, като в затвор с доживотна присъда..."
...За Онази жена, в които коси е спряло Слънцето.
Откъс
от романа ми „Силата на пръстена“ издадена януари 2017.
