...Щом срещнеш такова същество,
няма как да не отвориш душата си. И да
знаеш, че можеш да опреш ръката си, на него за да се чувстваш по-стабилен.
Когато ме заведоха в ателието и
ме оставиха вътре, аз веднага запитах младия мъж, който беше там и рисуваше,
защо имаше на картините си по две слънца. Защо има второ слънце? Тогава той ми
отговори:
„Ролята на второто слънце в
картините ми е, загатване за втора Вселена-която може и да е паралелна. За нея
ние можем да нямаме никаква информация, както и сетива да я видим, усетим, вдишаме,
ако искаш-дори. Нас са ни заблудили
умишлено, че всичко се върти около нашата Планета и Луната и всичко свършва до
тук, но има и още неща, от който се пробуждаме всеки ден, бавно за да ги
усещаме у вкусвам. Защото надали ще ги видим, но все пак надеждата ни
умирала последна казваха моите учители. Аз в повечето случаи рисувам такива
неща, който не ги знам, какви са! И после почвам да си ги превеждам.“
„Какво
ти дава това изкуство, което практикуваш в момента?“
„Ние с теб говорим на един
език. Което значи, че сме стъпили на едно и също невидимо стъпало или ниво
както му казват. И понеже вибрираме на една и съща честота се допълваме.
Двамата с теб сме преживели смъртта си и сме над нея. И поради този факт, пред
нас няма затворени врати и пространства.
Аз имам нужда от това, което ти
притежаваш, ти имаш нужда от това, което аз притежавам! Никога не афиширам,
това с което се занимавам. А ти толкова много държиш всичкото това, което имаш
да го покажеш и дадеш. И може би допускаш малка грешка, като го даваш там,
където няма никакъв смисъл да го правиш. Хубаво би било, ако искаш да успееш да
реализираш всичките си стремежи, но не и тук в този малък град. На теб ти
трябва нещо по-голямо, място където да се разгърнеш като площ на ума и
действията ти... Иначе можеш да си останеш само с едно малко признание, което
няма да е на световно ниво. Но да ти кажа, въпреки това какво ти казвам аз или
някой друг, пътя си е твой и само ти можеш да вземеш решение за него. Аз съм
просто един уличен знак, който ти указва, една от посоките, а те могат да са
хиляди като мен. За това все пак слушай вътрешния си свят, който те е довел до
тук и работи. И ако нещо съвпада с твоята истина-действай смело.“
„Аз
бих искал да ти споделя, че във твоето ателие
се чувствам така, както не съм се чувствала никога до сега. Сякаш картините
излъчват ръце, който ме опипват и изследват! Това възможно ли е? Мисля, че е
рано да се побърквам?“
„Напълно е възможно да усещаш
такива неща. Сякаш картините са продължението на моите ръце и галят всеки който
ги загледа. Но аз се доверявам повече на плътта, от колкото на картините си.
Както и на топлото „парче месо“ което може да опиташ винаги. Цял живот от
приказка в приказка влизам, уморих се не искам повече така да стоят нещата. Цял
живот се опитвах да откажа цигарите и не успях. Опитвах да спра шоколада и с
него не успях да се преборя. Просто не успях и за това им се отдавам по
най-безобразния начин, както когато попадна в обятията на някоя знойна жена,
която ми пратят да обучавам на изкуство... Всъщност не знам дали е правилната
дума, че се „боря“ за да ги откажа, тези пороци, но истината е една. А тя е, че
никой не пуска сладкото. Не се разделяш с лека ръка с онова, което ти пълни
душата, но също така и я ограбва на моменти.
Същото е и с картините ми, на
където и да се обърна те ми напомнят на едно отминало скатано време в мен,
което тъкмо си мисля, че съм го забравил и то веднага ме подсеща, като ме
извика пред нея за да срещне погледа ми. Да картините ми буквално си ме
викат...“
„Какво
почувства, когато ти каза Мадам, че
ще учиш на изкуство още една жена? Или цяла още една група, защото аз не съм
единствена, но май само аз оставам след часовете за да продължавам да гледам,
какво правиш?“
„Първото ми усещане беше, че ти
имаш нужда от мен. Защото твоето желание за показност, те води до поредната
затворена врата. И аз ако не отворя моята за теб, ти ще намериш друга, на която
ще чукаш. Ти не можеш да си развиеш дарбата до краен предел, защото все я
показваш. Ако започнеш да работиш упорито за твоя висок и здрав зид, с който да
покажеш на света, че известно време няма да надничат в „твоя двор“, то ти ще
просперираш. За това и Мадам, когато
ви учи на всичко, ви дава поне две години да се изградите с различни способи,
за да имате време да натрупате своята пространственост, която да не ви задушава.
Който го оцени това, ще разбере, че притежава съкровище, което не може да се
спечели с никакви средства, но само егото
ви, може да го задуши. И да се изядете една друга. Същото се отнася и за лошите
очи, който няма да имат поглед върху твоята светая-светих. За това повечето
момичета още не са си събрали силите както се казва и веднага се разпиляват, за
да отворят вратите си на показ, пред всички. Всичко да се вижда. За това и
толкова бързо момичетата се изчерпват и не стигат до катедралната жена, онази която
живее както тя е искала в мечтите си. Когато
не позволяваш на другите да запълват излишно твоята пространственост на душата
ти, само тогава ще успееш да натрупаш своето богатство. За това освен с нас
живите, ние се срещаме и с духове, който ни показват много от пътя, който сме
може ли да извървим, но от страх сме пропуснали ползата от минаването през
него. По някога изглежда, че ние плащаме
откуп за самите себе си, че сме живи, но
така е устроен светът.“
„И
сега когато уроците започнаха, какво следва от тук нататък?“
„Аз имам потребност да споделям
само с хора, които са над онова, което другите никога няма да прескочат. Мога
да ти говоря без да се притеснявам или да се чудя как да ти обясня дадено нещо,
което никога не е било обяснявано от човек. Това си е разпиляване на енергията
ми и аз не го допускам, защото това е „ограбване посред бял ден“. За това и на
много хора им е трудно да разберат, какво е това енергийна картина, и
по-специално тези, които аз рисувам тук в ателието си. Те си мислят, че съм
хванал някаква четка, мацам някакви си драсканици, после съм я изпускал няколко
пъти, по земята за да мине времето и хоп картината ми е готова! Но хора, които
не са запознати с това, не би трябвало да ми обръщам внимание, защото това ще
отрови картината ми. За това я скривам когато работя по нея и не я показвам на
всеки докато не я завърша. Сега вече трябва да ти е ясно. С някаква особена
ирония се подхожда към това изкуство в различните краища на света. Дори не на
всякъде биха станали картините шедьоври, защото енергията им ще е отровена. А
за да си на тази енергийна висота и да ги разбираш, е хубаво да можеш да
поглеждаш макар и от време навреме отвъд хоризонта си, който е пред очите ти.
Аз предимно рисувам житейски картини със закодирано послание, което не винаги
се разбира от консуматора им, но пък им помага, без те да подозират.“
Единият от уроците, които
преподавам невербално са, да не се „гладува“ и да не се „робува“. Като казвам
това с гладът нямам за цел да ти забранявам да правиш, каквото и да било, а да
ти заостря вниманието, че е хубаво човек да остава гладен и жаден, сиреч да си
оставя място и за други преживявания в живота. А не само да си напълни корема,
няколко пъти на ден. Относно робството бих искал да ти загатна, че е важно да
може човек да бъде себе си. И да може да бъде свободен от страхът, който не е
важно да те прави различен на всяка цена, а да не си еднакъв като всички, по
всяко време. За това в живота карти няма, но пък има знаци, които ако можем да
ги разчитаме „правилно“ ще се ориентираме в обстановката, самостоятелно.
****
„Обожавам комфорта, който ти дава свобода. Благодаря ти, че се появи в
живота ми, когато най-малко съм те очаквала!“
„Два
месеца те рисувам. Не може да не си усетила, че нещо ще се случи.“
„Странен подход чрез флирт имаш
към мен. Така ли се заиграваш с всички жени, маестро?
„Ти си резервирана спрямо мен, а аз съм толкова свободен и спокоен,
когато наистина флиртувам с теб, но това далеч не значи, че те свалям или се
интересувам от теб(като жена). Не! Но и не искам да те обидя, защото вие жените
се побърквате когато ви обърнат малко внимание и после ви забравят. За мен ти,
да точно ти, като че ли беше до болка позната, когато те доведе Мадам, при мен. Всяко мое усещане има цвят и той ми показва кой какъв е,
когато дойде при мен. Искам да се усещат тези цветове във всичко което правя с
ръцете си, както и релефът... разбираш ли ме!“
„Не, били ми пояснил, какво
точно искаш да кажеш?“
„Ами
исках да ти кажа, че пенисът има много цветове, той не е само онзи мораво
червен цвят, с който го свързваме. Той има много цветове. Трябва да усещаш
залеза и неговата кърваво червена нотка в последния лъч, аромата на прясно
окосеното сено, или ветивер. Всяко нещо е хубаво да се усеща, да бъдеш пропита
от него, да е като сливане на тялото и душата преди оргазъм. Така можеш „да
потънеш“ в собственото си изживяване, без да се налага някой да те спасява след
това. Нищо, че си жена!“
„Пренасяш ме в чисто нов свят,
който не познавам, признавам си. Това нещо дори не го свързвам с нищо, но имам
усещането, че общуването ми с теб ще ми помогне да направя връзка с много
детайли, който до сега са изглеждали хаотично разхвърляни в орбитата ми.“
„Аз
съм го изживявал и е много красиво да ти кажа. Когато наредиш големия пъзел в
живота си, започваш да го разглеждаш и всяко квадратче ще бъде заредено с онова
ухание на спомен, който ще те връща там където искаш, когато искаш. За това е
хубаво когато правиш нещо независимо какво е, да си там с цялото си същество
пред него и да му се раздаваш безрезервно и докрай. Това е магията на живота,
когато готвиш, когато си на сцена и пееш, когато снимаш филм, когато
тренираш... да си там цялата. А не да
мислиш едновременно за хиляда други неща, като
пуйката във фурната, за праха по секцията, за прането, което не е
огладено и т.н. Придаваш на живота си аромат и цвят и наблюдаваш да видиш как
пчелите сами ще те намерят, за да пият от нектарът ти.“
****
Любовта е като най - студения месец и най
топлите празнични мигове, които са събрани в едно! Страхотни по отделно, перфектни
заедно!
(откъс от Романа "Женена за един!Спяща с други!")
