Моята Карта за път!

Хубавото на това, е че не правиш кой знае, какво.
Хубавото, е че драскаш и не ти дреме, за нищо и никой относно това, кой какво разбрал, интерпретирал или т.н.
Хубавото, е че не се вземаш на сериозно и не държиш да си разбран, но пък държа да съм разбрал, това, какво Аз правя...

След като вече на мнозина е известно, че мозъка има две страни лява и дясна и двете отговарят за определени нещо, тогава, защо отново нищо не се прави с времето през което „буквално“ нищо не правим стоейки пред телевизора.




Лявата страна отговаря за логиката, математиката и т.н.;
Дясната страна отговаря за Творчеството, цветовете, изкуството;

Ѝ какво от това... Защо така лесно потъпкваме тия детски усещания за поставяне на две черти с пресечена м/у тях? Явно от толкова „заетост“ хората нямат нужда, време от мисловно пътешествие(както го наричам аз „пътуване без багаж“). Сигурно е по-лесно да си „нещастник“ и много зает да „работиш“ за другите и никога за себе си. Сигурно е хубаво да те правят на маймуна за  някакви си пари, дето уж са ти нужни пък ти ебават майката на здравето, самочувствието, честта и т.н. Ѝ  докога така??? Явно докато човек си научи урока...Аз не упреквам никого с нищо. Имам си размах, имам си цел, имам си ресурса и верно е срамота да не правя това, което обичам, харесвам и искам с ясна представа и чисто съзнание. Картата ми е за да си покажа наистина до къде стигнах от дете до тук.(нямам амбиция някой да я гледа, да се показвам и не ме интересува ничие мнение на тоя свят-за това не питам никого!!!)

С това което съм направил съм решил смело да вървя по своя път с картата, която имам и начертах... Но да подскажа, че тя не е единствена. Тази само обобщава това, което е минало... не показвам, това, което искам да Е сега(с умисъл). Направете си своя такава, Потрудете се!!! Ако ли не... гледайте си работата и канчето!

Най-много ми харесва, че Вятърната мелница в ляво, която нарисувах на картата си ме олицетворяваше като „вятърничев“, ха защото не знаех, че всеки така забелязан „недостатък“ от чужди индивиди, е Достатък за мен самия... Защото точно тази вятърна мелница създаде толкова много неща и те излязоха извън очертанията на моето съзнание, на местността, града, държавата... а защо не и света един ден(дръзко но в мой стил!!!).
Оценил съм, че онова сиво в-во дето ми е дадено по рождение, ако не го ползвам както намеря за добре, то просто си отива заедно с мен един ден....

Изхождайки от Достатъчността ми, стигнах до тук... Хващах парцала често, бърсах чужди сълзи, и си мислих, че ще оправям света... имаше хора дето си мислеха, че с правописните си грешки се излагам... ѝ какво от това! Не държа да съм изряден... Не, нямам нужда от това... Всеки да се чувства, как си иска!!! Редактори бол, критикари бол, създатели и творци не достигат на тази земя...


Имам си план-иране и приоритети... на който не му допадат да застане от страни и да не пречи...и без друго коридора е тесен, а входната врата е единствена!!!