На скоро отново
разсъждавах върху нещо много лично, но не ме
„В свят на Акули“ се оказах съвсем сам да изграждам, себе си като човек,
който никога не беше поглеждал момиче, защото нямаше какво да и предложи, освен
сърцето си...
Но в един красив миг на неосъзнатост се прояви моделът на поведения, който
пожелах да следвам. А, именно да бъда себе си дори и да не разбирам много от
любов, секс и всички производни на това. Оставих тази тема на страна, защото не
виждах, какво мога да дам на една жена, след като аз исках да знам много или да
мога, че чак тогава. Е, да но да се беше сетил някой, да ми подскаже, че това е
моя заблуда. Нямаше такова нещо, но...аз и моите мисли бяхме приятели тогава...
Мислех си, че е редно „първите уроци“ по любов да получа от родителите си, а не
от уродливата и преекспонирана страна на съучениците си...Но и това не стана
така! Питах се, защо е така. Питах се, защото не знаех, като дете, че всяка
душа има свободен избор да бъде, каквото(и каквато) си пожелае и да има,
каквито си иска увлечения - въпреки упреците на хората. Майната им на такива!!!
Минаха години когато започнах да медитирам и тогава разбрах значението на това,
което ме терзаеше. Щастлив съм, че разбрах едно: Познанието, което имам и нося от вековете назад се върна като прекрасен
спомен И заедно с моето узряване и намирането на личната ми светлина в моя
житейски друм, разбрах, че съм прекрасен и добър човек, спокойна и творческа личност,
носеща мир и светлина и уникален и страстен любовник с дълбоки познания...и има
защо да е така!
След този миг, разбрах че съм много благодарен, че никой от моите родители
не ми е изкривил представата с техните разбирания за любовта, и че дори са ми
направили услуга след като не са ме объркали...и са ме оставили сам да направя
своя избор...това е Велик и осъзнат
Дар...
“Никога не се оплаквайте и не обвинявайте родителите си, за нещата които не
са могли да ви дадат… Защото те са ви дали
ВСИЧКО, което са имали!”
Сега се наслаждавам с
любимата ми, на любовта, секса, страстта и гушкането...ох, как ще напиша „Ода за Гушкането“...уникално е по рода си това изживяване...
©Христо от Лясковец